Вратата се отвори отвътре и един от личните бодигардове на Армстронг се появи в рамката. Човекът още беше с бронежилетка. Както и с тъмни очила, макар помещението да нямаше прозорци. Само ярки луминесцентни тръби на тавана. Армстронг и съпругата му бяха седнали един до друг на масата в центъра на стаята. Другите двама бодигардове стояха наблизо, подпрени на стената. Мисис Армстронг като че ли бе плакала през цялото време. На бузата на Армстронг имаше размазано петно от кръвта на Фрьолих. Изглеждаше покрусен. Сякаш изведнъж бе разбрал, че цялото това приключение с избирането му за вицепрезидент не е чак толкова забавно.
— Какво е положението? — попита той.
— Две жертви — каза тихо Стайвесънт. — Часовият на покрива на склада и самата Фрьолих. И двамата убити на място.
Съпругата на Армстронг извърна глава, сякаш някой я бе зашлевил през лицето.
— Хванахте ли извършителите? — запита Армстронг.
— ФБР ръководи издирването — отвърна Стайвесънт. Въпрос на време.
— Искам и аз да помогна — каза Армстронг.
— Ще помогнете — обади се Ричър.
Армстронг кимна.
— Какво бих могъл да направя?
— Ще направите официално изявление — започна Ричър. — И то още сега, незабавно. За да го излъчат по тазвечерните новини.
— И какво да кажа?
— Ще кажете, че в знак на траур за загиналите агенти отменяте заплануваната си почивка за празниците в Северна Дакота. Ще кажете още, че няма да мърдате от дома си в Джорджтаун, докато не участвате във възпоменателна служба в памет на агент Фрьолих в родния й град в Уайоминг още в неделя сутрин. Разберете името на града и го споменете ясно и високо.
Армстронг кимна отново.
— Добре — каза той. — Мога да го направя, няма проблем. Но защо?
— Защото тук, във Вашингтон, повече опити няма да има. Не и при охраната, която ще бъде поставена около дома ви. Затова те ще си идат откъдето са и ще изчакат. При това положение аз имам три дни, от днес до неделя, за да ги открия.
— Ти да ги откриеш?! Нямаше ли ФБР да ги намери още днес?
— Е, ако ФБР ги намери, прекрасно. Ще си събера багажа и ще си ходя.
— А ако не ги намери?
— Тогава ще ги намеря аз.
— А ако и ти не успееш?
— Не вярвам, че няма да успея. Но ако все пак не ги намеря, те ще дойдат на службата в памет на Фрьолих, за да направят поредния си опит. А аз ще съм там и ще ги чакам.
— Не — обади се Стайвесънт. — Не мога да допусна това. Ти да не си се побъркал? Ние не можем да организираме нужната охрана в Уайоминг за седемдесет и два часа. Пък и къде се е чуло и видяло да се използва един вицепрезидент за примамка?
— Не е нужно той изобщо да присъства — каза Ричър. — Не е нужно дори и служба да има. Той просто трябва да го обяви като намерение.
Армстронг поклати глава.
— Аз не мога просто да го обявя, пък после да няма служба. А ако има служба, няма как да не присъствам.
— Ако желаете да помогнете, това е всичко, което се иска от вас.
Армстронг не отговори.
Те оставиха съпрузите в подземието на западното крило и бяха отведени от охраната обратно до събърбана. Слънцето продължаваше да грее, небето си беше все така синьо. Белите сгради изглеждаха като позлатени. Беше прекрасен ден.
— Закарай ни в мотела — каза Ричър. — Искам да си взема душ. После искам среща с Банън.
— Защо? — попита Стайвесънт.
— Защото аз съм свидетел — каза Ричър. — Аз видях стрелеца. Оня, на покрива. Зърнах за миг рамото му, докато се отдалечаваше от ръба.
— Можеш ли да го опишеш?
— Едва ли — каза Ричър. — Само го зърнах. Не бих могъл да го опиша. Но начинът, по който се движеше, ми се стори познат. Виждал съм го някъде.
14
Той свали дрехите си. Бяха корави, лепкави и студени от засъхналата кръв. Пусна ги на пода и влезе в банята. Нагласи струята на душа. Дъното на кабината стана тъмночервено, после розово, накрая бяло. Той изми два пъти косата си и се избръсна. После си сложи поредната риза, поредния костюм на брат си и — в знак на траур — вратовръзката, която Фрьолих бе подарила на Джо. След това се върна във фоайето.
Там завари Нили, която бе поръчала по чаша кафе за двама им. Тя също се бе преоблякла. Беше със строг черен костюм. Стар армейски трик. Ако не знаеш какво да облечеш, метни си нещо официално. Когато влезе във фоайето, Нили тъкмо разговаряше с охраната. Бяха двама непознати. Дневната смяна, каза си той.
— Стайвесънт се връща след малко — каза Нили. — Вече имаме уредена среща с Банън.