Той кимна. Докато двамата разговаряха, охраната се умълча. Вероятно от уважение. Дали към него или към паметта на Фрьолих, това той не знаеше.
— Тъпа история — обади се плахо единият.
Ричър извърна глава.
— Може и така да се каже. — Той помисли и погледна мъжа. — Но какво пък, рисковете на професията.
Нили бегло се усмихна. Още един изпитан армейски трик. Ако не знаеш какво да кажеш, подхвърли нещо шеговито.
Стайвесънт се върна след около час и ги закара до Хувър Билдинг. Разстановката на силите беше коренно променена. Убийството на федерален агент се счита за углавно престъпление, затова от ФБР бяха поели следствието в свои ръце. Вече не ставаше въпрос за охрана на висш държавен служител, а за издирване на обикновени престъпници. Банън ги посрещна в главното фоайе и ги поведе към асансьора и тяхната заседателна зала. Тя беше доста по-добре обзаведена от тази на тайните служби. Беше облицована цялата с дърво, а имаше и прозорци. Върху продълговатата маса бяха наредени на групички стъклени чаши и бутилки с минерална вода. С демонстративен жест на демократичност Банън подмина председателското място и седна на един от страничните столове. Нили се настани от същата страна, но през две места от него. Ричър седна срещу нея, а Стайвесънт си избра място през три стола от Ричър и си наля чаша вода.
— Какъв ден! — възкликна Банън, за да наруши мълчанието. — От името на моето ведомство изразявам най-дълбоки съчувствия на вашето ведомство.
— Вие още не сте ги открили — каза Стайвесънт вместо отговор.
— Засега имаме данните от съдебномедицинската експертиза — каза Банън. — Кросети е бил застрелян в главата със стандартен 7,62-милиметров боеприпас на НАТО. Умрял е на място. Фрьолих е простреляна в гърлото изотзад, най-вероятно със същото оръжие. Куршумът е разкъсал сънната артерия. Предполагам, че вие вече знаете това.
— Но не сте ги открили — повтори Стайвесънт.
Банън поклати глава.
— Празник е. Денят на благодарността. Което си има своите плюсове и минуси. Основният минус е, че заради празника работим в намален състав, както и вие, както и градската полиция, и всички останали. Главният плюс е, че градът е спокоен. Ако трябва да претеглим плюсовете и минусите на ситуацията, плюсовете определено надделяват. Пет минути след инцидента по улиците на града имаше повече наши хора, отколкото цивилни граждани.
— Но все пак не сте го открили.
Банън отново поклати глава.
— Не сме — каза той. — Така си е. Продължаваме да търсим, но ако трябва да бъдем реалисти, те вече със сигурност са напуснали окръг Колумбия.
— Прекрасно — каза Стайвесънт.
Банън направи гримаса.
— Правим каквото можем, но магьосници не сме. И нищо няма да спечелиш, като ни навикваш. Защото и ние можем да викаме. Някой се е промъкнал през вашето отцепление. Някой е подмамил вашия човек да слезе от покрива и му е теглил куршума.
— Вече си платихме за това — каза Стайвесънт. — Излезе ни през носа.
— Как е станало всичко? — попита Нили. — Как изобщо са се качили на покрива?
— Във всеки случай не през предната врата — каза Банън. — На улицата отпред гъмжеше от полицаи. Нито един от които не е забелязал нищо подозрително, а не вярвам всичките да са заспали едновременно. Нито пък през задната уличка. Там също имаше по двама полицаи в двата края, един пеша, друг с кола. Така че според мен ония са проникнали първо в някоя от сградите на следващата пряка откъм гърба на склада. Преминали са през сградата, излезли са през задния вход, пресекли са междинната уличка — някакви си три метра — и са влезли в склада също през задния вход. Няма съмнение, че са се измъкнали по същия начин. Само дето вероятно на връщане са тичали.
— А как са успели да подмамят Кросети? — попита Стайвесънт. — Той беше добър агент.
— Така е — потвърди Ричър. — На мен ми стана симпатичен от пръв поглед.
Банън вдигна рамене.
— Винаги си има начин, не е ли така?
Той огледа лицата на присъстващите, както правеше всеки път, когато държеше да разберат нещо недоизказано. Никой не отговори.
— Ти провери ли влаковете? — запита Ричър.
Банън кимна.
— Много щателно. Повечето влакове бяха претъпкани. Сега всичко живо е тръгнало на гости по роднини за празничната вечеря. Но направихме каквото можахме.
— Открихте ли пушката?
Банън поклати глава. Ричър го изгледа настръхнал.
— Измъкнали са ви се под носа, при това с пушката?
Никой не продума. Банън отвърна на погледа му.
— Ти си го видял, нали?
Ричър кимна.
— Само го зърнах, може би за четвърт секунда. Като силует, докато се изтегляше заднишком.