— … дали не съм се побъркал нещо ли?
— Дали мога да се доверя на вътрешното ти чувство.
— Това й е хубавото на ситуацията — каза Ричър. — Дали съм прав, или не, няма никакво значение. Защото при всички случаи ФБР ще си преследва другата следа докрай.
— Може пък да е нарочно — обади се Нили. — Може пък да се опитват да ни подведат. Да прикрият произхода или образованието си. Да ни отклонят от следата.
Ричър поклати глава.
— Едва ли — каза той. — Това е нещо прекалено дребно, за да бъде умишлена грешка. Ако искаха да ни подведат, щяха да карат на едро, с груби правописни грешки, с тотално объркана пунктуация. Докато едно тире между вице и президент не е нещо, за което човек се замисля. Ако смяташ, че така се пише, просто го пишеш и това е.
— Какво следва да се подразбира от това? — попита Стайвесънт.
— Главното е възрастта — отвърна Ричър. — Те са максимум на петдесет и две-три години, иначе едва ли биха могли да се качват по дървени стълби, да висят по покриви и прочие. Едва ли са и по-млади от четирийсет и пет, защото Конституцията на САЩ се изучава в прогимназията, а до началото на седемдесетте учебниците вече навсякъде бяха сменени. Предполагам, че по времето, когато са били в прогимназия, на изолирани места в глухата провинция все още се е учело по старите учебници. Нали си представяте, селско училище с една стая, с учебници, печатани преди петдесет години, с остарели карти по стените; всичките ученици са все братовчеди помежду си, а учителката е някаква стара баба…
— Това са врели-некипели — сряза го Стайвесънт. — Пирамида, изправена на върха си. Много внушителна, докато се килне и стане на парчета.
Мълчание.
— Във всеки случай това е дирята, която смятам да следвам — каза Ричър. — Със или без Армстронг. Със или без теб. Съвсем сам, ако се наложи. Заради Фрьолих. Тя го заслужава.
Стайвесънт запита:
— Ако обаче нито един от извършителите не е бил наш служител, откъде са могли да знаят за Националния информационен център и за това, че компютрите на ФБР ще прихванат двата доклада по имената на жертвите?
— Това не знам — каза Ричър.
— А как са подмамили Кросети да напусне поста си?
— И това не знам.
— А как са се снабдили с оръжия като нашите?
— И това не знам.
— А как са разбрали адреса на Фрьолих?
— Нендик им го е дал.
Стайвесънт кимна.
— Това добре. Но какъв им е мотивът?
— Лична омраза към Армстронг най-вероятно. Един политик си създава сума ти врагове.
Отново мълчание.
— Може би е петдесет на петдесет — каза Нили. — Може пак да са външни лица, но омразата им да е насочена към тайните служби. Може някога да са кандидатствали за работа при вас и да са били отхвърлени. А пък много да им се е искало да ги вземете. Затова са се амбицирали да изучат всичките ви тайни и знаят за Националния информационен център, знаят и с какви точно оръжия разполагате и сега се опитват да ви бият на ваш терен, така да се каже.
— Звучи правдоподобно — каза Стайвесънт. — Ние отхвърляме доста кандидати. Някои си тръгват оттук сериозно разстроени. Може да се окаже, че си права.
— Не — каза Ричър. — Не е права. Защо са чакали досега? Аз смятам, че достатъчно точно съм определил възрастта им. А никой не подава документи за тайните служби на петдесет. Ако някой от двамата е бил отхвърлен, това е станало преди двайсет и пет години. Защо да чакат досега, че да си отмъстят?
— И това е доста солиден аргумент — съгласи се Стайвесънт.
— Тук става въпрос за лична вендета срещу Армстронг — каза Ричър. — Другояче не би могло да бъде. Каква е последователността на събитията? Каква е причинно-следствената връзка? Армстронг се кандидатира за вицепрезидент през изтеклото лято. Преди това никой не беше и чувал за него. Фрьолих лично ми го каза. И изведнъж започват да се получават заплахи срещу него. Защо тъкмо сега? Заради нещо, което е направил по време на кампанията, затова.
Стайвесънт гледаше масата пред себе си. Положи длани върху гладката повърхност и започна да ги движи в кръгове, сякаш отгоре имаше смачкана покривка, която трябва да се изпъне. После се наведе напред и плъзна първото писмо под второто. После двете заедно — под третото и така нататък, докато всички се подредиха на равна купчинка. Накрая ги загреба с ръба на папката и я затвори.
— Така значи — каза той. — Ще предложим на Банън теорията на Нили. Някой, който е бил отхвърлен, има почти същите основания да ни има зъб, както и някой, когото сме уволнили. Нека ФБР да проверяват и двете хипотези в пакет. Ние разполагаме с всичката документация. А пък те — с достатъчно персонал. Според мен по-вероятно е те да се окажат прави. Но пък би трябвало да сме кръгли идиоти, ако не допуснем и другата възможност, че не са. Затова ние се заемаме с хипотезата на Ричър. Понеже сме длъжни да предприемем нещо ако не заради друго, то заради Фрьолих. И така, откъде започваме?