— Е, близко е до ума. Нали си е мислил, че току-що е застрелял Армстронг!
— Не, движеше се, сякаш си е енергичен по природа. Енергичен и решителен.
— Възраст?
— По-стар от нас.
— Телосложение?
— Умерено мускулесто.
— Коса?
— Не помня.
Без да отваря очи, той започна да извиква в паметта си различни видове палта. Дълго палто, нито тънко, нито дебело. Остави мислите си да блуждаят, но те се връщаха все в оня магазин за дрехи в Атлантик Сити. Виждаше се, застанат пред избора от палта във всички цветове на дъгата, пет минути след като бе взел онова глупаво съдбоносно решение, което щеше да го отдалечи на светлинни години от тишината и спокойствието на самотната стая в мотела в Ла Хоя, Калифорния.
След двайсетина минути Ричър се отказа и направи знак на дежурния офицер да усили звука на телевизора за новините. Разбира се, днешният атентат беше водеща тема в емисията. Материалът започна с портретна снимка на Армстронг в каре зад рамото на водещия. После пуснаха видеозапис как Армстронг подава ръка на жена си, за да слезе от лимузината. Двамата стояха един до друг и се усмихваха, после закрачиха и камерата ги изпрати в гръб. На следващия кадър Армстронг, широко усмихнат, стискаше по една лъжица във всяка ръка. Дикторският глас замлъкна за миг, докато той извика: Да ви е честит Денят на благодарността, приятели! Следващите седем-осем секунди бяха монтирани от по-късен момент в репортажа, когато опашката за храна вече се движеше.
И тогава то се случи.
Поради заглушителя не се чу изстрел, а заради липсата на звук от изстрел операторът не се стресна и ръката му не трепна.
Камерата продължаваше да снима, сякаш нищо не е било. Освен това, понеже нямаше звук от изстрел, на зрителя така и не ставаше ясно защо изведнъж Фрьолих скача върху Армстронг и го закрива с тялото си. От фронталната точка на снимане сцената изглеждаше малко по-различна. Фрьолих просто отскочи на левия си крак и се извъртя настрани във въздуха. Изглеждаше грациозна в отчаяността на действието си. Режисьорът пусна кадъра още веднъж с нормална скорост, после трети път, забавен. Инерцията на отскока й помогна да се задържи достатъчно време във въздуха, за да свие колене и с един мощен тласък просто да го събори по гръб. Той започна да рухва на земята, тя го последва. Тялото й вече беше с около трийсет сантиметра под горната мъртва точка на отскока, когато вторият куршум я улучи изотзад.
— По дяволите! — каза Ричър.
Нили бавно се изправи.
— Твърде бързо реагира. Ако се бе забавила с четвърт секунда, щеше да е достатъчно високо, за да може куршумът да спре в жилетката.
— Беше твърде добра, това е.
Режисьорът пусна лентата още веднъж с нормална скорост. Цялата сцена приключи за една секунда. Камерата не помръдваше, сякаш операторът се бе сраснал със земята. Ричър видя себе си да скача през масите, останалите агенти да стрелят; Фрьолих не се виждаше повече, явно бе паднала на земята. При първите изстрели камерата трепна, но после се стабилизира и продължи да снима. Операторът се препъна в нещо, защото картината се разтресе. Наоколо цареше тотален хаос. После операторът закрачи напред, явно нямаше търпение да заснеме повалената Фрьолих. В кадър се яви лицето на Нили и картината изчезна. Репортажът продължи с коментар от студиото. С вперен в камерата поглед водещият обяви, че реакцията на вицепрезидента е била незабавна и решителна.
Картината отново се смени с външни снимки. Ричър разпозна паркинга пред западното крило на Белия дом. На екрана се появи Армстронг заедно със съпругата си. И двамата бяха със същите дрехи, с които преди това бяха раздавали храна, като само си бяха свалили бронежилетките. Някой бе почистил кръвта на Фрьолих от лицето на Армстронг. Косата му беше сресана. Изглеждаше мрачно решителен. Заговори с нисък, овладян тембър, като човек от народа, който с мъка потиска избликналите чувства. Каза, че е наскърбен и покрусен от гибелта на двамата агенти. Възхвали личните им качества и изказа съболезнования на семействата и близките на загиналите. Подчерта, че смъртта е застигнала тези двама герои при изпълнение на служебния им дълг в защита не просто на него самия, а на американската демокрация. Изрази надежда, че този факт ще представлява за техните семейства известна утеха и законно чувство на гордост в тежката загуба. На извършителите на това отвратително деяние обеща незабавно и сигурно възмездие. Увери сънародниците си, че никакво насилие и никакви опити за сплашване няма да отклонят органите на държавната администрация от тяхната мисия и че предаването на властта ще продължи неотклонно по начертания план. Същевременно заяви, че в знак на траур отменя всякакви свои ангажименти за празниците и ще остане във Вашингтон, докато не бъде проведена заупокойна служба с участието на семейство Армстронг в памет на неговата добра приятелка мис Фрьолих, началник на личната му охрана. Съобщи, че службата ще се извърши в неделя сутрин в скромната църквица на едно градче в Уайоминг, което се казва Грейс, и пожела името на този американски град — Божия милост — да послужи за метафора на величието на Америка, което няма да се огъне пред никаква заплаха.