— От Бисмарк ни изпратиха списък на всички полицейски служители — каза той. — Общо четирийсет и двама полицаи са били разположени около периметъра, нито един с чин, по-висок от сержант. С две изключения. Първо, командващият офицер, който е бил капитан, и второ, първият му заместник — лейтенант.
— Може да е бил всеки от двамата — каза Ричър.
Банън въздъхна.
— Това ни поставя в много затруднено положение.
Стайвесънт се облещи насреща му.
— Какво, притесняваш се да не разсърдиш полицията в Бисмарк ли? Не забелязах да се притесняваше толкова заради нас.
— Не се притеснявам от никого — каза Банън. — Съображенията ми са чисто тактически. Ако се съмнявахме в някой от редовите полицаи, щяхме да се свържем с капитана и да поръчаме разследване. Но обратното просто не става. Освен това за днес всеки от тях ще има алиби. Всички са се пръснали заради празниците.
— Обади се още сега — каза Нили. — Провери кой от полицаите не си е бил днес у дома. Той едва ли ще се е върнал досега. Нали уж наблюдавате летищата!
Банън поклати глава.
— Хората не са си по домовете по най-различни причини.
Повечето са на гости при близки, роднини, насам-натам. А нашият човек може и да се е прибрал вече. Той ще мине като нищо през всяко летище. Сега силите на реда са вдигнати под тревога, но пък те не се познават един друг, колко му е да си покаже значката и да се промуши през която си иска блокада. Ами че той точно така е проникнал и през отцеплението! Какво по-естествено от това, когато наоколо цари паника, един полицай да бърза нанякъде с вдигната значка?
В стаята настана мълчание.
— Личните досиета — каза Стайвесънт. — Трябва да поискаме от полицията в Бисмарк да ни изпрати личните досиета на всички полицейски служители и Ричър да го разпознае по снимката.
— Това ще отнеме няколко дни — каза Банън. — А и към кого да се обърна? Може да попадна точно на убиеца.
— Обади се в местното оперативно бюро на ФБР — каза Нили. — Няма да се изненадам, ако там имат копия от досиетата на целия полицейски участък, със снимки и всичко.
Банън се усмихна.
— На теб не ти се полага да знаеш такива работи.
После той бавно се надигна от стола и се запъти към кабинета си, за да се обади на съответните места.
— Армстронг си удържа на думата и направи изявление — каза Стайвесънт. — Вие гледахте ли го? Така обаче само си навреди политически, понеже аз в никакъв случай няма да го пусна да отиде.
— Целта ми е да ги подмамя, това е — каза Ричър. — В тоя смисъл е по-добре, ако той наистина не дойде. А политическият му имидж е последното нещо, което ме интересува в момента.
Стайвесънт не отговори. Всички се умълчаха. Банън се върна след петнайсетина минути. Лицето му беше абсолютно безизразно.
— Имам една лоша и една добра новина — каза той. — Добрата е, че Бисмарк все пак не е най-големият град на земята. В полицейския участък работят общо сто трийсет и осем души, от които трийсет и двама са цивилни служители, тоест полицаите с чин и значка са сто и шест. От тях дванайсет са жени, значи остават деветдесет и четири. А благодарение на чудесата на техниката и на шпионажа до десет минути всичките снимки от досиетата им ще бъдат сканирани и изпратени в моя кабинет по електронна поща.
— А каква е лошата новина? — запита Стайвесънт.
— Лошата после — каза Банън. — Най-напред нека Ричър да ни пропилее още малко време.
Той се огледа победоносно. Засега нямаше намерение да говори повече. Чакането не продължи и десет минути. Изведнъж вратата се отвори, един агент с костюм внесе тънка пачка хартия и я постави на масата пред Банън, който я побутна към Ричър, а той на свой ред я вдигна и прелисти. Бяха общо шестнайсет листа; по някои все още не бе изсъхнало мастилото от принтера. Върху петнайсет имаше по шест снимки, а на последния — само четири. Общо деветдесет и четири лица. Той ги заразгръща отзад напред. Загледа се в последния лист. Нито едно от четирите лица не приличаше на това, което търсеше.
Ричър вдигна от масата петнайсетия лист. Очите му зашариха по шестте лица на него и той го остави. Вдигна четиринайсетия. Погледна бегло шестте снимки. Движенията му ставаха все по-бързи. Не му беше нужно много време. Чертите на човека от Бисмарк бяха запечатани в съзнанието му. Но снимката му не беше на четиринайсетия лист. Нито на тринайсетия.
— Сигурен ли си? — обади се Стайвесънт.
И на дванайсетия нямаше нищо.
— Сигурен съм — каза Ричър, — че мъжът на покрива беше същият от Бисмарк и че е полицай. Имаше значка и приличаше на полицай. Поне толкова, колкото и Банън.
Нищо на единайсетия лист. Нищо на десетия.