— Аз не приличам на полицай — каза Банън.
Нищо и на деветия лист.
— Точно на полицай си приличаш — каза Ричър. — Сакото ти, панталоните, обувките — всичко ти е като на полицай. Физиономията ти също.
И на осмия нищо.
— Той се държеше като полицай — продължи Ричър.
И на седмия нищо.
— Миришеше на полицай.
Също и на шестия. И на петия.
— Какво ти каза? — попита Стайвесънт.
Нищо и на четвъртия лист.
— Попита ме дали църквата е обезопасена — отвърна Ричър. — Аз го попитах какво става. Той каза, че била настанала голяма бъркотия. После ми се разкрещя, задето съм оставил църквата отключена. Държеше се също като полицай.
И на третия лист със снимки нямаше нищо. Също и на втория. Той вдигна първия, най-горния лист, и с един поглед разбра, че човекът не е и на него. Пусна листовете на масата и поклати глава.
— И така, сега лошата новина — каза Банън. — От полицейския участък на Бисмарк твърдят, че на терена не е имало нито един полицай с цивилни дрехи. Нито един. Случаят бил тържествен, затова всички са били с пълна униформа. Всички до един. Дори и началниците. Нещо повече: капитанът и лейтенантът били с парадни униформи. С бели ръкавици и тъй нататък.
— Тоя тип беше полицай от Бисмарк — каза Ричър.
— Не — отсече Банън. — Тоя тип не е бил полицай от Бисмарк. В най-добрия случай е бил някой, който се е преструвал на полицай от Бисмарк.
Ричър не отговори.
— Изглежда обаче, че доста добре се е вживял в ролята си — продължи Банън. — Теб поне е успял да надхитри. И на вид, и на маниери го е докарал.
Всички мълчаха.
— Така че няма никаква промяна. Продължаваме да търсим бивш служител на тайните служби, който неотдавна е уволнен или напуснал. Че кой би могъл да се направи на провинциален полицай по-добре от човек, дето е прекарал цялата си кариера сред тях, и то точно по такива мероприятия?
15
Когато Ричър, Нили и Стайвесънт се върнаха в сградата на Министерството на финансите, там ги чакаше специалистът от Службата по анализи на охраната. Той стоеше на рецепцията по ръчно плетен пуловер и синкави панталони — така както го бяха вдигнали от семейната трапеза. На години беше горе-долу колкото Ричър и донякъде приличаше на университетски професор, ако не бяха очите му. Гледаха мъдро и предпазливо, сякаш доста неща са видели в тоя живот. Казваше се Суейн. Стайвесънт ги представи един на друг и изчезна. Суейн поведе Ричър и Нили по непознати за тях коридори на сградата до една зала, която сякаш се използваше едновременно и за библиотека, и за аудитория. Дванайсет стола бяха наредени в две редици, обърнати към нисък подиум, а три от стените бяха покрити с лавици, отрупани с книги. Четвъртата стена беше разделена на няколко кабинки с компютри. Към всеки компютър имаше собствен принтер.
— Чух за теорията на ФБР — каза Суейн.
— Смятате ли, че е вярна? — попита Ричър.
В отговор Суейн вдигна рамене.
— Да или не? — настоя Ричър.
— Не е изключено да е вярна — каза Суейн. — Но не ми звучи кой знае колко правдоподобно. Във всеки случай със същия успех биха могли да бъдат бивши агенти на ФБР. Или дори сегашни. Като агенция ние сме по-добри от тях. Може да е умишлен саботаж, за да навредят на реномето ни.
— Смятате ли, че си струва да се разтърсим в тази посока?
— Вие сте братът на Джо Ричър, нали?
Ричър кимна.
— Работил съм с него — каза Суейн. — Преди доста време.
— Е, и?
— Той насърчаваше нетрадиционното мислене у служителите си.
— Аз също — каза Ричър. — Някакви нетрадиционни мисли да са ви идвали?
— Работата ми е строго академична — каза Суейн. — Нали разбирате? Аз съм изследовател. Може да се каже, учен. Правя анализи.
— Е, и?
— Сегашната ситуация се различава коренно от всичко, което съм виждал до момента. Елементът на омраза е извънредно ясно изразен. От гледна точка на мотивите убийствата биват два вида: идеологически и функционални. Функционално е това убийство, при което се цели да бъде премахнат определен индивид, засягащ конкретни политически или икономически интереси. Докато при идеологическо убийство целта е да видиш сметката на някого, защото просто го мразиш. През годините сме имали много такива случаи. Не мога да ви кажа точно колко, но те рядко стигат толкова далеч. Друго характерно за тях е, че при всички присъства елемент на лична омраза. Но обикновено той е добре прикрит, остава на ниво конспирация. Заговорниците си шепнат колко много мразят обекта. Докато в сегашния случай те очевидно се опитват да ни го изкрещят в лицето. Толкова усилия полагат, такива рискове поемат, само и само да не остане съмнение колко много го ненавиждат.