Суейн вдигна рамене.
— Обяснението може да се разшири. Отпечатъкът също може да мине като елемент на заплаха. Ние сме твърде добри, за да се оставим да бъдем хванати, нещо такова. Във всеки случай с това също се цели насаждане на страх. Може би малко по-различен по вид, но все пак страх.
Ричър извърна поглед встрани и замълча. Измина половин минута. После цяла.
— Добре, предавам се — каза накрая той. — Аз и без това все повече приличам на Джо. Нося костюмите му. Спах с приятелката му. Познавам бившите му колеги. Така че какво друго ми остава, освен сега да направя едно нестандартно предположение, също като него.
— И какво е то? — запита Нили.
— Аз мисля, че ние изпускаме нещо — каза Ричър. — Просто се оставихме то да ни се изплъзне под носа.
— Какво?
— През цялото време в главата ми се въртят разни странни образи. Като например, че секретарката на Стайвесънт прави еди-какво си върху бюрото му.
— Какво еди-какво си?!
— Според мен цялата тая работа с отпечатъка е точно наопаки. Ние през цялото време смятаме, че те са убедени, че отпечатъкът никога няма да бъде идентифициран. Но сега си мисля, че дълбоко се заблуждаваме. Аз мисля, че е точно наопаки. Че те очакват от нас да го идентифицираме.
— Защо?
— Защото смятам, че тази история с отпечатъка е принципно аналогична на историята с Нендик. Днес се запознах с един часовникар. Той ми каза как се образува скваленът.
— В черния дроб на акулите — каза Нили.
— И по носовете на хората — добави Ричър. — Едно и също вещество. Тая противна мазнина по носа, с която се събуждаме сутрин, е сквален. Абсолютно идентична химическа формула.
— Е, и?
— Ами аз просто смятам, че ония типове са заложили всичко на една карта, но не са си направили добре сметката. Да вземем наслуки който и да било гражданин на възраст между шейсет и седемдесет години. Каква е възможността поне веднъж през живота му да са му снемани отпечатъци от пръстите?
— Ами доста висока — каза Нили. — На всички имигранти им се снемат. Ако е роден в Щатите, сигурно е получил повиквателна за Корея или Виетнам и пак са му снели, дори да не е отишъл да служи. Ако е работил някога на държавна служба или е бил арестуван, дори само веднъж…
— И в някои частни корпорации — обади се Суейн. — Там също изискват отпечатъци при приемане на работа. Банкови служители, магазинери и така нататък.
— Е, добре — каза Ричър. — Вижте сега какво мисля. Аз не смятам, че отпечатъкът е на някого от двамата. По-скоро е на някое трето лице. На невинен гражданин, избран съвсем напосоки. Като целта е била да го идентифицираме и открием на всяка цена.
В залата настана тишина. Нили го гледаше изумена.
— От къде на къде?
— Защото той е щял да бъде поредният Нендик — каза Ричър. — Също както Суейн правилно посочи, че Нендик не само е внесъл едно от посланията, а сам той е бил послание, и тук отпечатъкът на този човек е на всяко писмено послание, както и самият той е послание, само че живо. От нас се очакваше да идентифицираме отпечатъка и да намерим собственика му, който ще се окаже още един нещастник като Нендик. Някаква парализирана от страх жертва, която няма да смее да си отвори устата и да каже една дума. Едно живо послание към нас. Само че по една случайност нашите герои са попаднали на някой, чиито отпечатъци не фигурират никъде.
— Но нали се получиха шест писма! — каза Суейн. — Като между изпращането на първото и внасянето на последното в къщата на Фрьолих са изминали двайсетина дни. Какво означава това? Че всички са отпечатани предварително? Това би изисквало невероятно добро планиране.
— Току-виж — каза Нили, — са отпечатали няколко дузини различни версии, по една за всеки възможен случай.
— Не — каза Ричър. — Според мен са ги печатали според случая. Като отпечатъкът от палец им е бил винаги подръка.
— Как? — попита Суейн. — Като са отвлекли някакъв човек и са го държали през цялото време заложник? Скрили са го някъде? Или през цялото време са го влачили със себе си?
— Не става — каза Нили. — Ако не си е у дома, как тогава ще го открием?
— Той си е у дома — каза Ричър. — Но палецът му не е.
Мълчание.
— Включете един компютър — каза той. — После влезте в базата данни на Националния информационен център по криминалистика и задайте ключова дума палец.
— В Сакраменто имаме голямо оперативно бюро — каза Банън. — Трима агенти вече са задействани и работят по случая. Също и лекар. След час ще имаме информация.