Този път Банън бе дошъл при тях. Намираха се в заседателната зала на тайните служби — Стайвесънт на председателското място, Ричър, Нили и Суейн заедно от едната страна на масата, а Банън сам от другата.
— Самата идея е напълно смахната — каза Банън. — Какво правят с него? Да не би да го държат във фризер?
— Най-вероятно — каза Ричър. — От време на време го размразяват, потъркват го о носа си и слагат отпечатък на хартията. Също като с гумен печат. Предполагам, че с времето е почнал да се съсухря, което обяснява все по-високото съдържание на сквален в отпечатъка.
— И какво следва от това? — запита Стайвесънт. — Ако допуснем, че си прав, разбира се.
Ричър направи гримаса.
— Следва, че можем да изменим една от опорните точки на работната си хипотеза. Вече допускаме, че отпечатъците и на двамата са картотекирани, тоест че и двамата използват ръкавици.
— А също, че и двамата са ренегати — каза Банън.
— Не непременно от нашите служби — отвърна Стайвесънт.
— Как ще ми обясниш останалите фактори? — запита Банън.
Стайвесънт не отговори. Банън вдигна рамене.
— Хайде де — каза той. — Разполагаме с един час. Не желая да тръгвам по грешна следа. Твоя задача е да ме убедиш. Докажи ми, че става въпрос за частни лица, които имат персонално зъб на Армстронг.
Стайвесънт погледна Суейн, но Суейн не каза нищо.
— Времето ни изтича — каза Банън.
— Контекстът не е подходящ — обади се Суейн.
Банън се усмихна.
— Какво, ти само с тези, дето ти вярват, ли разговаряш?
Всички мълчаха.
— Теорията ви не издържа — каза Банън. — Замислете се само, кого го е грижа за някакъв си вицепрезидент? Вицепрезидентът не е никой. Как беше казано, кофа топла плюнка?
— Кана — отвърна Суейн. — Джон Нане Гарнър беше казал, че вицепрезидентската институция не струва и кана топла плюнка. А също и че вицепрезидентът е резервната гума на държавното управление. Самият Гарнър е бил вицепрезидент при първия мандат на Франклин Делано Рузвелт. А пък според Джон Адамс вицепрезидент е най-незначителният държавен пост, измислен някога. А самият Адамс е първият вицепрезидент в историята на Щатите.
— Та питам ви: кой ще тръгне да стреля по някаква си резервна гума или кана с плюнка?
— Да започнем отначало — каза Суейн. — Какви са функциите на вицепрезидента?
— Ами да седи и да се надява шефът му да умре — каза Банън.
Суейн кимна.
— Някой друг беше казал, че длъжността на вицепрезидента се изразява в чакане. В случай, че президентът умре, той поема поста, разбира се, но най-често вицепрезидентът чака да минат осем години, за да може на свой ред да се кандидатира за президент. През останалото време обаче за какво служи вицепрезидентът?
— Казва ли ти някой? — рече Банън.
— Служи за кандидат — каза Суейн. — Това е всичко. Функциите му приключват от момента на номинацията през лятото до изборите през есента. Четири-пет месеца максимум. По средата на кампанията, когато всички вече са отегчени до смърт от кандидатите за президент, става номинирането на вицепрезидента и изведнъж кампанията се оживява. Изведнъж всички започват да говорят за нещо ново, да обсъждат някой друг. Да се ровят в биографията и личните му качества. Да се питат дали кандидатпрезидентската двойка е добре балансирана. Това е първоначалната функция на вицепрезидента. Да балансира и да служи за контраст. Кандидатът за вицепрезидент трябва да е всичко онова, което кандидатът за президент не е. Ако единият е стар, другият трябва да е млад. Северняк — южняк. Нахакан — скучен. Тъп — умен. Твърд — мек. Богат — беден.
— Стига, разбрах вече — каза Банън.
— Та функцията на вицепрезидента е да бъде това, което е — продължи Суейн. — Първоначално тя се свежда до една снимка и една биография. Тоест функцията му е чисто концептуална. После започват истинските му задължения. Кандидатът за вицепрезидент трябва, разбира се, да умее да води кампания. Той трябва да изнася мръсната работа. Кандидатът за вицепрезидент трябва да е в състояние да изрича неща, които са недопустими за президентския кандидат. Ако през време на кампанията трябва да се проведе лична атака или ход за очерняне на противника, това го върши кандидатът за вицепрезидент, докато кандидатът за президент се пъчи и надува и се прави на голям и благороден държавник. После се провеждат избори и успешният кандидат отива в Белия дом, а вицепрезидента го прибират в килера. Ползата от него е изконсумирана в изборния ден.
— А Армстронг биваше ли го по тая линия?
— Беше направо страхотен. Истината е, че проведе една изцяло негативна кампания, но това не се отрази ни най-малко на рейтинга му, защото през цялото време съумяваше да се усмихва най-благо. Резултатът е, че той просто унищожи съперниците.