— Смяташ ли, че е настъпил достатъчно много хора по мазола, за да бъде убит?
Суейн кимна.
— Това се опитвам да установя. В момента анализирам всичките му речи и коментари, като съпоставям личните нападки спрямо личностния профил на нападнатите.
— Съвпадението във времето не е случайно — каза Стайвесънт. — Тук спор няма. Тоя човек шест години е бил конгресмен и още шест сенатор, а през цялото време не е получил нито една подобна заплаха. Най-много някое заядливо писмо. Цялата тази история е предизвикана от нещо, което се е случило неотдавна.
— В хода на кампанията — добави Суейн.
— Или от нещо в по-далечната му биография? — предположи Банън.
Суейн поклати глава.
— Проверявали сме го по четири линии — каза той. — На първо място, макар и последно като хронология, ФБР извърши цялостна проверка на миналото му още с обявяване на номинацията. Ние разполагаме с копие от доклада и в него няма нищо. Следва копие от проучването, което е направила за него опозицията в хода на изборната кампания, в което също няма нищо. Плюс проучвания от двете му кандидатури за Конгреса и Сената. Трябва да ви кажа, че от противниковия лагер са изровили повече информация за него, отколкото вие от ФБР. И пак нищо.
— Източници от Северна Дакота?
— Нищо — каза Суейн. — Разговаряхме с редакторите на всички местни вестници. Това е обичайна практика, местните журналисти знаят всичко. Но човекът е чист.
— Значи всичко е започнало през кампанията. Той е настъпил някого по мазола.
— Някой, който притежава оръжия като на тайните служби — подметна Банън. — Някой, който знае за обмена на информация между тайните служби и ФБР. Някой, който знае, че всяко писмо, адресирано до вицепрезидента, минава първо през тайните служби. Някой, който е знаел къде живее Фрьолих. Вие чували ли сте кога едно животно е патица? Ами ако прилича на патица, ходи като патица и кряка като патица…
Стайвесънт не отговори. Банън си погледна часовника. Извади мобилния телефон от джоба си и го постави върху масата. Известно време телефонът си лежеше там мълчаливо.
— Аз поддържам първоначалната си хипотеза. Сега обаче смятам, че и двамата са ренегати от вашето ведомство. Разбира се, ако телефонът ми сега звънне и Ричър се окаже прав.
Точно в този момент телефонът иззвъня. Беше програмиран да възпроизвежда с писклив звук някаква популярна увертюра, която прозвуча особено идиотски в смълчаната заседателна зала. Той вдигна апарата от масата и натисна копчето. Дразнещата мелодия престана. Сигурно някой в слушалката бе казал шефе, защото той отвърна казвай и след това в течение на няколко секунди — може би осем-девет — само слуша, без да говори. После прекъсна връзката и пусна телефона в джоба на сакото си.
— От Сакраменто ли беше? — попита Стайвесънт.
— Не — отвърна Банън. — Оттук. Намерили са пушката.
Те оставиха Суейн и се запътиха към лабораториите на ФБР, които също се намираха в Хувър Билдинг. В момента там се събираше екип от експерти. Всички приличаха донякъде на Суейн — интелектуалци и кабинетни учени, измъкнати от домовете си навръх празника. Облечени бяха като почтени глави на семейства, очаквали да прекарат остатъка от деня пред телевизора. Двама-трима имаха вид, сякаш са обърнали по две-три бири. Това си личеше отдалеч. Нили познаваше един от тях по физиономия от курса на обучение, който бе преминала преди много години в лабораториите на ФБР.
— Каква е, „Вайме“ Мк2 ли? — попита Банън.
— Категорично — отвърна един от техническите експерти.
— Сериен номер?
Човекът поклати глава.
— Заличен с киселина.
— Може ли нещо да се направи?
Човекът отново поклати глава.
— Не. Ако номерът е бил щанцован, отдолу винаги могат да се открият деформирани участъци от кристалната решетка на метала, по които да се възстанови. Но на пушките „Вайме“ серийните номера се гравират на ръка, а не се щанцоват.
— И къде е тя сега?
— Изследваме я за отпечатъци — каза човекът. — Безнадеждна работа. С флуороскопа не видяхме нищо, с лазера също. Избърсана е най-щателно.
— Къде е намерена?
— В склада. Зад вратата на едно от помещенията на третия етаж.
— Явно са изчакали вътре пет минути и после са се измъкнали, като е настанала суматохата. Доста са съобразителни.
— Гилзи? — попита Нили.
— Няма. Прибрали са ги. Но разполагаме с четирите патрона. Трите от днес са деформирани от удар в твърди повърхности. Но оня от Минесота е цял. Пръстта го е запазила.