Той отиде до една от работните маси в лабораторията, където върху лист амбалажна хартия бяха наредени куршумите. Три от тях бяха сплескани от удара. Единият от сплесканите беше съвсем чист — този, който се бе забил направо в стената. По другите два имаше черни, засъхнали остатъци от мозъка на Кросети и от кръвта на Фрьолих. Те бяха полепнали по медната риза и се бяха спекли на характерни шарки от нагорещената повърхност. Впоследствие шарките се бяха развалили при деформацията на ризата от удара в твърда преграда. В случая на Фрьолих това беше стената на приюта, а при Кросети — вероятно бетонната стена на стълбищната клетка. Куршумът от Минесота изглеждаше съвсем нов. При преминаването си през слоя пръст в двора той се бе изчистил от полепналата човешка тъкан.
— Донеси ми пушката — нареди Банън.
Когато я внесоха, снайперската карабина още миришеше на топлите пари лепило за снемане на отпечатъци, с които я бяха обдухвали. Беше грозновато, ръбесто, незабележително с нищо оръжие. Металните повърхности бяха оксидирани в черно, а прикладът и дървените части — фабрично боядисани с черна епоксидна боя. Затворът беше къс и дебел, а сравнително късата цев изглеждаше силно удължена заради големия заглушител. Върху стойката за обикновения визьор имаше монтиран мощен оптически мерник.
— Мерникът не е оригинален — каза Ричър. — Този е „Хензолт“, а при „Вайме“ използват „Бушнел“.
— Да, пушката е пригодена за друг вид прицел. Отбелязано е в доклада.
— Фабрично модифицирана?
— Едва ли — каза човекът. — Доста умело е направено, но явно не е фабрично изпълнение.
— Какво означава това? — запита Банън.
— Не мога да кажа със сигурност — отвърна Ричър.
— „Хензолт“ по-добър мерник ли е от „Бушнел“?
— Не бих казал. И двете марки са много добри. Все едно да сравняваш „БМВ“ и „Мерцедес“. Или „Канон“ и „Никои“.
— Значи човекът си е имал определени предпочитания.
— Не и ако е бил на държавна служба. Ти например какво ще направиш, ако някой фотограф от екипа дойде при теб и ти каже: Виж какво, искам „Канон“, тоя „Никон“ нищо не струва?
— Ще му кажа да ми се маха от главата.
— Точно така. Ако си на държавна служба, ползваш това, с което разполагаш. Аз просто не мога да си представя някой агент на службите да иде при оръжейника и да поиска да му сменят мерника „Бушнел“ за хиляда долара с някой „Хензолт“ за същите пари само защото повече му харесва на външен вид.
— Че защо са го сменили тогава?
— Не мога да кажа със сигурност — повтори Ричър. — Може би поради повреда. Ако изтървеш пушката, мерникът се поврежда много лесно. Но ако тя е държавна собственост, ще сменят един „Бушнел“ с друг. С всяка партида пушки те купуват по цели сандъци резервни части.
— Ами ако няма? Ако всички оригинални мерници за дадена партида пушки са се изчерпали?
— Тогава биха могли да я пригодят за „Хензолт“. Доколкото знам, „Дензолт“ вървят с карабините „ЗИГ“. Ще трябва да прегледате отново списъците и да видите дали някое ведомство не купува за снайперистите си паралелно „Вайме“ и „ЗИГ“.
— „ЗИГ“ също ли е със заглушител?
— Не — каза Ричър.
— Това е значи! — каза Банън. — Определена правоохранителна агенция купува от двата вида снайперски карабини — „Вайме“ за случаите, когато трябва заглушител, и „ЗИГ“, когато може и без. Заедно с два вида резервни мерници. В един момент „Бушнел“ свършват и започват да слагат „Хензолт“.
— Възможно е — каза Ричър. — Трябва обаче да се провери. Специално питайте дали някой не е правил опит да пригажда пушки „Вайме“ за мерници „Хензолт“. Ако сред държавните оръжейници няма такъв, проверете и при частниците. Почнете от най-скъпите, защото това не са случайни оръжия. Може да се окаже важно.
Стайвесънт гледаше втренчено пред себе си. Извивката на раменете му показваше, че е притеснен.
— Какво има? — попита Ричър.
Стайвесънт се отърси сякаш от хипноза и поклати глава в знак на поражение.
— Боя се, че ние бяхме купили „ЗИГ“ — каза тихо той. — Преди пет години бяхме поръчали една партида СГ550. Полуавтоматични карабини без заглушител. Само че не ги използваме много, защото автоматичният механизъм се отразява леко на точността, особено при стрелба в гъста тълпа. Повечето са на склад. Сега навсякъде използваме „Вайме“. Така че резервни части за „ЗИГ“-овете имаме колкото щеш.
В залата настана мълчание. После телефонът на Банън отново иззвъня. Досадната мелодийка разцепи тягостната тишина. Той вдигна телефона до ухото си, излая казвай и се заслуша.