— Кой например?
— Представи си един мъж на средна възраст, който някога, на младини или в детството си, е ял здрав пердах от някой по-як от него и още не може да го забрави. Някаква подобна ситуация. Може да са се сбили в някоя кръчма или заради момиче. Може по-якият да е унижил другия по начин, който не се забравя лесно. После пътищата им са се разделили, но чувството за унижение е останало. Минават години и внезапно лицето на този, който те е напердашил и унижил, се появява по всички вестници, по телевизията, навсякъде. Той е станал политик и е кандидат за вицепрезидент. Толкова години не си и чувал за него, защото не гледаш Си Ен Ен и другите новинарски канали. Но изведнъж просто не можеш да се скриеш от него, лицето му те преследва навсякъде и не ти дава мира. Какво ще направиш? Ако си политически осъзнат, ще се обадиш на съперника му и ще извадиш всичките му кирливи ризи на светло. Но ти не си политически осъзнат, защото не гледаш телевизия и не си му виждал физиономията от онова фатално сбиване в кръчмата. Какво ще направиш? Защото при вида му ти не можеш да се сдържиш. Омразата към него е тляла през цялото време.
— Ти смяташ, че става въпрос за лично отмъщение?
Ричър кимна.
— Суейн е прав, че са искали да го сплашат, да го накарат да страда. Но не е прав в това, че тук става дума за политическо отмъщение. Защото това не е насочено към Армстронг като политик. Това е насочено лично към Армстронг като човек. Лично.
Нили, която крачеше нервно из стаята, спря и седна на стола.
— Теорията ти не е много издържана. Все пак хората забравят обидите.
— Така ли?
— Повечето хора…
Ричър я изгледа отгоре надолу.
— Ти самата още не си забравила онова, заради което мразиш да те докосват — каза той.
В стаята настана мълчание.
— Е, добре — каза накрая тя. — Нормалните хора ги забравят.
— Нормалните хора освен това не отвличат жени, не режат пръсти на старци и не убиват невинни.
Тя кимна.
— Все пак имаш някаква теория. Сега накъде?
— Може би при самия Армстронг. Но това няма да е лесен разговор за един новоизбран вицепрезидент. А дали изобщо ще си спомни? Ако е наследил характера на баща си, заради който са го изритали от войската, той може десетки пъти да се е сбивал в разни кръчми. Армстронг е бил едро момче. Преди да порасне и надвие характера си, може да е отупал доста народ.
— Или при жена му? Те са женени отдавна.
Ричър не отговори.
— Време е да тръгваме — каза Нили. — Имаме среща с Банън в седем Смяташ ли да му кажеш?
— Не — каза Ричър. — Няма да ме чуе.
— Върви да си вземеш душ — каза Нили.
Ричър кимна.
— Първо да ти кажа нещо друго — каза той. — Цяла нощ не ми даде мира. Нещо липсва. Или не е на мястото си, или не е направено.
Нили вдигна рамене.
— Добре — каза тя. — Ще помисля. А ти се размърдай малко, че закъсняваме.
Той си сложи последния от костюмите на Джо. Беше черен като въглен и фин като коприна. Отдолу беше с последната му чиста риза — твърдо колосана и бяла като сняг. Последната вратовръзка беше тъмносиня с дребни шарки.
Съвсем отблизо се виждаше, че всяка шарка е с формата на миниатюрна ръка, която стиска бейзболна топка и се кани да я хвърли.
Нили го чакаше във фоайето. Той изяде едно кексче от бюфета и си взе втора чаша кафе, за да я изпие по пътя в колата. Когато пристигнаха в заседателната зала, Банън и Стайвесънт вече бяха седнали и ги чакаха. Банън си приличаше на цивилен полицай както винаги. Стайвесънт се бе привел към нормалния си вид, издокаран с един от костюмите си на „Брукс Бръдърс“. Ричър и Нили седнаха през едно място от него. Банън се загледа втренчено в празния стол, сякаш очакваше да види там Фрьолих.
— ФБР няма да изпраща агенти в град Грейс, Уайоминг — обяви Банън. — Това е изричното желание на Армстронг, предадено чрез нашия директор. Не желаел да прави циркове.
— Нямам нищо против — каза Ричър.
— Губите си времето — продължи Банън. — Ние се съобразяваме с желанието му, защото така ни изнася. Лошите знаят как стават тия неща. Те сами са работили от другата страна. Веднага ще чатнат, че това е капан, и няма да се появят.
Ричър кимна.
— Няма да ми е за пръв път да пътувам напразно за някъде.
— Предупредих те да не предприемаш самостоятелни действия.
— Нали сам казваш, че няма да има никакво действие?
Банън кимна.
— Дойдоха резултатите от балистичната експертиза. Пушката, намерена в склада, със сигурност е същата, която е изстреляла куршума в Минесота.
— А как се е озовала от едното място на другото? — попита Стайвесънт.
— Само през последната нощ сме вложили над сто човекочаса — каза Банън. — Мога да ти кажа със сигурност само как не се е озовала там. Не е докарана със самолет. Проверихме в списъка на пътниците на всички редовни полети до осем граждански летища в околностите на столицата. В нито един не фигурира обявено огнестрелно оръжие. После проследихме всички частни самолети, кацали на същите осем летища. Нищо подозрително.