— Значи са я прекарали с кола — каза Ричър.
— Само че Бисмарк е на повече от две хиляди километра от Вашингтон. Дори да са карали като побъркани по шосетата, това са най-малко двайсет часа. Просто не може да стане. Значи пушката не е била в Бисмарк. Докарана е направо от Минесота, което прави хиляда и осемстотин километра за четирийсет и осем часа. И баба ти може да го направи.
— Баба ми нямаше шофьорска книжка — каза Ричър. — Още ли смяташ, че са трима?
Банън поклати глава.
— Не, като се замисля, са по-скоро двама. Цялата комбинация се нарежда някак по-логично с двама участници. Предполагаме, че те са се разделили още във вторник и оттогава действат поединично. Мъжът, който се е представял за полицай при църквата в Бисмарк е бил сам. Според нас той е бил въоръжен само с картечния пистолет. Което има смисъл, тъй като е знаел, че след откриването на пушката примамка Армстронг ще бъде затиснат отвсякъде от агенти. А срещу плътна група хора автоматично оръжие върши повече работа от снайперска карабина. Особено нещо по-специално като тоя „Хеклер & Кох“ МП5. Нашите експерти твърдят, че на сто метра е точен като карабина, но с много по-голяма огнева мощ. С трийсет патрона в пълнителя е можел да накълца шестима агенти на кайма и спокойно да свети маслото и на Армстронг зад тях.
— Че защо тогава другият изобщо си е дал труд да бие пътя до Вашингтон? — запита Стайвесънт.
— Това доказва, че са твои хора — отвърна Банън. — Изпечени професионалисти. Не разчитат на един-единствен шанс. Знаят, че никъде няма сто процента гаранция, затова са изучили разписанието на Армстронг и са се разделили, за да покрият всичките му изяви.
Стайвесънт замълча.
— Но вчера са били заедно — каза Ричър. — Според теб мъжът от Минесота е докарал карабината дотук и с другия от Бисмарк са се срещнали на покрива на склада.
Банън кимна.
— Не им е било нужно повече да действат разделени, защото вчера и без това беше последният им шанс за дълго време напред. Сигурно човекът от Бисмарк е пристигнал с редовен полет скоро след вас. А вие летяхте с гълфстрийма.
— Че къде тогава е тоя МП5? Трябва да го е оставил в Бисмарк, някъде между църквата и летището. Намерихте ли го?
— Още не — каза Банън, — но продължаваме да търсим.
— А кой е бил човекът, когото един от щатските полицаи е видял да се мотае из квартала?
— Той не играе. Почти сигурно е случаен гражданин.
Ричър поклати глава.
— Искаш да кажеш, че един-единствен човек е скрил пушката в тревата, за да я намерим, и след това най-невъзмутимо е прибягал обратно до църквата с картечния пистолет?
— Не виждам защо не.
— Случвало ли ти се е да се криеш и после да дебнеш някого, за да го застреляш? — запита Ричър.
— Не — отвърна Банън.
— А на мен, да. Не е особено забавно. Трябва да си отпуснат, да се чувстваш удобно, да си спокоен. Затова трябва да пристигнеш на мястото за стрелба много по-рано, да се настаниш, да избереш най-удобна стойка на тялото си, да измериш разстоянието, да определиш посоката на вятъра, ъгъла на денивелация, да изчислиш снижението на куршума. След това лягаш и гледаш през мерника. Забавяш дишането, регулираш сърдечната дейност. А какво друго ти е нужно в момент като този, кое ти е най-важното нещо на света?
— Какво?
— Някой, на когото имаш доверие, да се навърта наоколо и да ти пази гърба. Докато всичките ти сетива, цялата ти концентрация са насочени напред, по гръбнака започват да лазят тръпки. Ако тия типове са изпечени професионалисти, както твърдиш, в никакъв случай единият от тях не би се качил сам на камбанарията.
Банън не отговори.
— Прав е — каза Нили. — Ако питаш мен, мъжът в квартала е бил вторият, който се е връщал, след като е скрил примамката. Опитвал се е да заобиколи целия двор по-далеч от оградата. В същото време стрелецът го е чакал в камбанарията да се върне.
— При това положение възниква въпрос — каза Ричър. — Кой тогава е прекарал пушката от Минесота?
Банън вдигна рамене.
— Е, добре тогава. Трима са.
— И тримата все наши хора? — запита Стайвесънт с равен глас.
— Не виждам защо не — отвърна Банън.
Ричър поклати глава.
— Ти страдаш от някаква мания — каза той. — Защо просто не арестуваш всички бивши служители на тайните служби? Нищо чудно да изкопаеш разни стогодишни старци от първия мандат на Франклин Рузвелт.