Армстронг мълчеше.
— Мисля, че и съпругата ви знае — каза Ричър. — Вие ни казахте колко ви била ядосана, задето сте изложили на риск човешки живот. Не мисля, че го е казала в общ смисъл. По-скоро тя знае това, което знаете и вие, а ви се сърди, задето с никого не го споделяте.
Армстронг мълчеше.
— Затова ми се струва, че сте леко гузен — продължи Ричър. — Затова така лесно приехте да направите изявление по телевизията, затова и така настоявате да участвате лично във възпоменателната служба. От гузна съвест. Понеже сте знаели, а не сте казали на никого.
— Аз съм политик — каза Армстронг. — А един политик има хиляди врагове. Няма смисъл да развиваме разни теории.
— Глупости — отвърна Ричър. — Това не е политическа вражда. Това е лично отмъщение. Вашите политически врагове засега се ограничават до някой фермер от Северна Дакота, който е обеднял с по десетина цента седмично, задето сте му отнели част от субсидията. Или някой надут стар сенатор, чийто вот не сте подкрепили. Фермерът може най-много да гласува за съперника ви на изборите, а сенаторът да ви сложи динена кора, когато се опитвате да пробутате свой законопроект, но едва ли някой от тях ще стигне дотам, докъдето са стигнали тия типове.
Армстронг не отговори.
— Аз не съм глупак — каза Ричър. — Аз съм много гневен, защото една жена, към която изпитвах топли чувства, умря пред очите ми.
— Аз също не съм глупак — каза Армстронг.
— Напротив — сряза го Ричър. — Нещо от вашето минало се е събудило след дълъг сън и не ви дава мира, а пък вие си мислите, че ако просто не му обръщате внимание, то ще се размине от само себе си? Не си ли давахте сметка, че рано или късно това ще се случи? Вие, политиците, губите допир с реалността. Мислите си, че като сте били няколко години в Конгреса или в Сената, сте вече световна знаменитост. Да, ама не. Повечето обикновени хора не бяха и чували за вас до началото на президентската кампания. Мислехте си, че всичките ви малки тайни са вече публично достояние. Но и тук сгрешихте.
Армстронг мълчеше.
— Кои са те? — запита Ричър.
Армстронг вдигна рамене.
— Да видим дали ще познаеш.
Ричър се замисли.
— Смятам, че вие страдате от прекалена избухливост — каза той. — Също като баща си. Мисля, че преди да се научите да се владеете, сте засегнали доста хора, някои от които са го забравили, но други не са. Има хора, които никога не прощават стореното зло. То може да е лична обида, унижение на достойнството им, увреждане на интересите им, каквото и да било — те никога не го забравят и чувството за мъст се превръща в част от живота им, във второ „аз“. Някакъв такъв човек е таял дълбоко в себе си чувството за понесена несправедливост, докато един ден не е пуснал телевизора и не е видял лицето ви за пръв път от трийсет години насам.
В течение на няколко безкрайни мига Армстронг седя напълно неподвижен. После запита:
— Докъде са стигнали ФБР с разследването?
— Доникъде. Въртят се в кръг като смахнати и гонят призраци. Ние сме далеч пред тях.
— А какви са намеренията ти?
— Моите намерения са да ви помогна — каза Ричър. — Не че го заслужавате, тъкмо напротив. Ако ви помогна, това ще бъде напълно случаен, страничен резултат от желанието ми да отмъстя за Нендик и жена му, за стареца Андрети, за двама мъже на име Армстронг, за агента Кросети и най-вече за Фрьолих, която беше приятелка на брат ми.
В стаята настъпи мълчание.
— Нали това, което ще кажа, ще си остане между нас? — попита Армстронг.
— Ще се наложи — отвърна Ричър. — Така и за мен е по-добре.
— Имам чувството, че си намислил нещо твърде сериозно.
— Който си играе с огъня, редно е да се опари.
— Това е законът на джунглата.
— А вие къде, по дяволите, си мислите, че живеете?
Армстронг замълча и известно време седя замислен.
Накрая каза:
— Значи сега аз ще разбера твоите тайни, а ти моите.
Ричър кимна.
— И ще заживеем щастливо до дълбоки старини.
Отново настана мълчание, което продължи цяла минута.
През това време у Армстронг се извършваше странна трансформация. Когато накрая заговори, от политика Армстронг не бе останало почти нищо, а на негово място се бе появил един друг Армстронг, който почти приличаше на човешко същество.