Отдръпна се от още неизкопания гроб и се огледа. Точно срещу църквата, от източната страна на пътя, имаше празно пространство — съвсем равно и достатъчно широко, за да кацне хеликоптер. Той си го представи как пристига сред тътен на мотори и свистене на перки; как се обръща във въздуха, за да застане с вратата за пътника по посока към църквата; как меко допира земята с плазовете си и изключва двигателите. Представи си как Армстронг слиза, пресича шосето и приближава към църквата. Вероятно енорийският свещеник щеше да го посрещне при църковната врата. Ричър отстъпи крачка встрани, където най-вероятно щеше да застане Армстронг, и вдигна глава нагоре. После огледа хоризонта на запад и на изток. Лошо. На сто и петдесет метра от мястото, където беше застанал, теренът се изкачваше нагоре, а оттам нататък сенките и люлеещата се трева подсказваха, че продължава така чак до хоризонта.
— Смяташ ли, че са толкова добри? — попита той.
Нили вдигна рамене.
— Те винаги се оказват по-добри или по-калпави, отколкото очакваме. Дотук са показали известни способности. А пък сега ще стрелят под лек ъгъл надолу, в разреден въздух, сред висока трева… Аз бих казала, че до петстотин метра имат шанс.
— Ако не улучат Армстронг, може да пострада някой страничен човек.
— Стайвесънт трябва да докара хеликоптер за наблюдение. Под този нисък ъгъл оттук не се вижда нищо, но от въздуха е съвсем друга работа.
— Армстронг няма да му позволи — каза Ричър. — Но самите ние ще гледаме от въздуха. Имаме на разположение цяла камбанария!
Ричър се обърна и тръгна към вратата на църквата.
— Никакви странноприемници — каза той. — Тук ще прекараме нощта. Когато и откъдето и да дойдат, от юг или от север, денем или нощем, ние първи ще ги видим. Всичко ще приключи, преди още Армстронг и Стайвесънт да са пристигнали.
Те бяха на около три метра от вратата на църквата, когато тя се отвори и отвътре излезе свещеник, следван плътно по петите от възрастна двойка. Свещеникът беше на средна възраст и изглеждаше извънредно сериозен. Двамата съпрузи бяха около шейсетгодишни. Мъжът беше висок и попрегърбен и като че ли леко затлъстял. Жената изглеждаше добре за годините си — малко над среден ръст, стройна и добре облечена. Русата й, късо подстригана коса беше естествено посивяла. Ричър веднага я позна. А също и тя него — или поне така й се стори. Изведнъж млъкна, закова се на място и го загледа втрещено, също както бе направила дъщеря й преди време. Гледаше лицето му и мислеше, сякаш отмяташе прилики и отлики спрямо някакъв извикан от паметта образ.
— Ти ли си — попита тя, — или се лъжа?
Лицето й беше напрегнато и изморено, без грим. Очите й бяха сухи, но през последните дни бяха пролели много сълзи. Това се виждаше от пръв поглед. Бяха подпухнали и зачервени, а кожата около тях беше сбръчкана от плач.
— Аз съм брат му — отвърна Ричър. — Моите съболезнования. Много съжалявам.
— Би трябвало — отвърна тя. — Джо е изцяло виновен.
— Така ли?
— Нали той я накара да си смени професията. Не искал да ходи с колежка, затова било редно тя да се премести на друга работа. Не той. Тя получи опасната служба, докато той си остана където си беше. На топло, на завет. И виж какво стана накрая.
Ричър помисли, преди да отговори.
— Според мен тя беше доволна от работата си. Нали разбирате, ако не е била доволна, лесно е можела да се върне на предишната служба. После. А не го е направила. Това показва, че е искала да си остане там. Тя беше отличен служител, вършеше важна работа.
— Как да се върне? Нали щеше да го вижда всеки ден, все едно, че нищо не е било!
— Искам да кажа, че е могла да изчака една година, а после да се върне.
— Какво значение има тук една година? Той разби сърцето й. Как изобщо би могла да работи отново при него?!
Ричър не отговори.
— Той ще дойде ли? — попита тя.
— Не — отвърна Ричър. — Няма да дойде.
— Много добре — каза тя. — Не ни е притрябвал.
— И аз така мисля.
— Сигурно е страшно зает — заядливо каза тя, после се извърна и закрачи към коларския път. Свещеникът я последва, бащата тръгна след тях. Но след няколко крачки спря и се обърна.
— Тя знае, че всъщност Джо не е виновен — каза той. — И двамата знаем, че Мери Иви винаги правеше каквото си науми.