— Мръзне ли ти се? — попита той.
— Нямам избор — отвърна Нили.
Тя отвори вратата и слезе на снега. Затича се с несигурна крачка по хлъзгавия терен, за да пресече другата чертичка на U-то. Той вдигна крака си от спирачката, завъртя волана и плавно заспуска юкона надолу. В дъното на дерето зави остро вдясно и пое по следите на шевролета. Това беше най-доброто решение, което му дойде наум. Ако ония наистина се връщаха в Грейс, той не можеше да чака безкрайно. Нямаше смисъл да пристигне след тях и да завари Армстронг мъртъв. Ако ли пък го чакаха в засада след първата чупка, мисълта, че в момента Нили ги заобикаля, за да им излезе в гръб, му даваше сили. Присъствието й беше достатъчно, за да се чувства сигурен за живота си.
Ала засада нямаше. Той заобиколи канарата и отзад нямаше нищо, освен следи от гуми и Нили, застанала петдесетина метра по-нататък с вдигнато над главата й оръжие. Сигнал за отбой. Ричър даде газ и се понесе към нея. Джипът боксуваше и се занасяше в следите на шевролета, подскачаше и се друсаше върху скрити в снега камъни. Когато натисна спирачката, тежката машина се завъртя настрани и предните колела хлътнаха в дълбока канавка, покрита от рохкавия сняг. Нили прегази до колата и отвори вратата. В купето нахлу леден въздух.
— Дай газ — каза тя, отново задъхана. — Ония вече имат пет минути преднина.
Той натисна педала. Четирите колела се завъртяха, но колата изобщо не помръдна. Предницата се зарови още по-дълбоко в канавката.
— По дяволите! — изпъшка той.
Опита отново. Същият резултат. Джипът се тресеше на място, колелата бясно се въртяха, машината подскачаше, но не тръгваше. Той изключи демултипликатора и опита отново. Същият резултат. Отне газта, включи на задна и натисна педала. После на директна. Задна. Директна. Задна. Директна. Нищо. Джипът помръдваше по една педя напред-назад, тресеше се, гумите се въртяха бясно, помръдна две педи, после пак нищо.
Нили погледна часовника си.
— Вече имат голяма преднина. Ще стигнат тъкмо навреме.
Ричър кимна, даде газ и без да отпуска педала, започна рязко да превключва лоста на автоматичните скорости между задна и директна. Джипът подскачаше на място, занасяше се встрани, лашкаше се бясно напред-назад, но не потегляше. Гумите стържеха и свистяха върху излъскания лед. Предницата се люшкаше наляво-надясно от въртящия момент на двигателя, задницата се подрусваше в такт.
— Армстронг вече е излетял — каза Нили. — А колата ни не е паркирана до църквата. Като не я видят там, ще кацнат.
Ричър на свой ред погледна часовника си и се опита да потисне надигащата се в него паника.
— Поеми волана — каза той. — Продължавай да лашкаш колата напред-назад.
После се извърна назад и грабна ръкавиците си. Откопча колана, отвори вратата и спусна крака на снега.
— Ако тръгне, не спирай за нищо на света — извика той.
Хлъзгайки се и залитайки, той заобиколи и застана зад джипа. Разрита снега с обувките си, докато намери здрава опора върху скалата. Нили се прехвърли на шофьорската седалка. Запревключва лоста напред-назад, напред-назад, докато налучка верния ритъм. Джипът подскачаше върху пружините си, гумите свистяха на място, но започнаха и мъчително да зацепват. Стъпка напред, стъпка назад. Ричър се облегна с гръб на задната врата и подложи ръце под бронята. Влезе в ритъма на юкона. Когато джипът връщаше назад, той се отдръпваше, за да не го сгази; когато настъпваше напред, напрягаше мускули и го тласкаше с цялата сила на тялото си. Грайферите на гумите бяха пълни с бели йероглифи от пресован сняг. Те се превъртаха бясно във въздуха; ауспухът бълваше синкав дим покрай коленете му. Ричър се дърпаше напред и после буташе назад с гръб, дърпаше се и буташе. Колата вече изминаваше по две стъпки на ход вместо една. Две напред, две назад. Пръстите му стискаха като клещи бронята. Вятърът откъм запад го шибаше право в лицето. Започна да си брои: Едно, две… триии! Едно, две… триии! С всеки напън джипът изминаваше вече по три стъпки. Три напред, три назад. Следите от подметките му по снега заприличаха на отпечатък от гъсенична верига. Едно, две… триии! Едно, две… триии! На последното три той се изправи в цял ръст и с нечовешка сила оттласна джипа с гърба си. Гумите за миг зацепиха, джипът помръдна напред, после отново загуби опора и се хлъзна назад в канавката. Задната врата го блъсна в гърба. Той залитна напред и с краката си потърси здрава почва. Възвърна ритъма на тялото си. Едно, две… триии! Въпреки студа беше облян в пот. Още един тласък и усети как джипа вече го няма зад него, и падна възнак в снега.