— Не стреляй! — извика гласът.
Ричър се обърна и видя втория мъж на десетина метра зад себе си. Нили се препъваше през снежните преспи на половин метър пред него. С лявата си ръка той държеше нейния „Хеклер & Кох“ встрани от тялото си, а с дясната бе опрял пистолет в тила й. Беше мъжът от видеозаписа в гаража. Това също беше извън всякакво съмнение. Нисък и широкоплещест, леко късокрак, с палто от туид. Този път беше гологлав. Лицето му беше същото като на мъжа от Бисмарк, малко по-бузесто. Същата сламеноруса, прошарена коса, малко по-гъста. Наистина бяха братя.
— Хвърлете оръжието, сър! — извика той.
Уставна полицейска реплика, изречена с уставен полицейски тон. Устните на Нили се раздвижиха: съжалявам. Ричър обърна пистолета в ръката си и го хвана за цевта.
— Хвърлете го на земята, сър!
Братът от Бисмарк смени посоката и заора през преспите към тях, като вдигна пушката. Също щаер — издължено красиво оръжие, цялото покрито със сняг. Дулото сочеше право в главата на Ричър. На ниското утринно слънце цевта хвърляше триметрова сянка. А какво ще стане с моето самотно легло в мотела? — помисли си Ричър. Във въздуха се носеха снежинки, студът хапеше лицето. Той замахна и хвърли щаера високо във въздуха. Пистолетът описа грациозна дъга и падна на десетина метра, като се зарови дълбоко в снега. Мъжът от Бисмарк бръкна с лявата си ръка в джоба и измъкна полицейска значка. Вдигна я нависоко. Беше златна, монтирана върху поизносен кожен калъф. Кожата беше станала кафява с времето. Дулото на пушката се залюля. Мъжът прибра значката в джоба си, опря приклада на рамо и дулото отново застина право в целта.
— Ние сме полицейски служители — каза той.
— Знам това — отвърна Ричър. Огледа се.
Снегът продължаваше да вали. Снежинките танцуваха във въздуха и го шибаха през лицето. Дерето приличаше на пещера, само дето нямаше покрив. Едва ли можеше човек да си представи по-самотно място на света. Мъжът от гаража блъсна Нили напред. Тя се препъна, той я настигна с една крачка и заби дулото на пистолета в гърба й.
— А вие кои сте? — запита мъжът от Бисмарк.
Ричър не отговори. Очите му оглеждаха разположението на силите. Не беше благоприятно. И двамата бяха по на три метра и половина от него, при това в различни посоки, а снегът беше мек и хлъзгав.
Мъжът от Бисмарк се усмихна.
— Дошли сте, за да оправяте света и да пазите демокрацията, така ли?
— Дошъл съм, защото си калпав стрелец — отвърна Ричър. — Във вторник застреля не тоя, в когото се целеше. — После той бавно и много внимателно вдигна ръкава на якето и си погледна часовника. Усмихна се. — Днес пак се провалихте. Вече е късно. Изтървахте го.
Мъжът от Бисмарк само поклати глава.
— Имаме полицейски скенер в колата. Настроен е на честотите на участъка в Каспър. Армстронг закъснява с двайсет минути. В Южна Дакота имало буря. Тъй че решихме да поизчакаме и да се оставим да ни настигнеш.
Ричър не отговори.
— Защото не си ни симпатичен — продължи мъжът от Бисмарк. Докато говореше, устата му беше залепена за приклада на пушката. Устните му се триеха в дървото. — Навираш си носа, дето не ти е работа. В лични отношения. Които не те засягат изобщо. Така че се смятай за арестуван. Признаваш ли се за виновен?
Ричър не отговори.
— Или може би ще помолиш за милост?
— Както ти навремето, а? — каза Ричър. — Когато оная бухалка за малко е щяла да ти влезе?
Няколко мига мъжът не се сещаше какво да каже.
— С тоя тон не си помагаш много — озъби се той.
После замълча отново — цели пет секунди.
— Съдът се събира за произнасяне на присъдата — каза той.
— Какъв съд?
— Аз и брат ми. Толкоз. Ние сме твоят съд. Ние сме твоят свят. Повече не ти се полага.
— Каквото и да се е случило, било е преди трийсет години.
— За такива работи няма давност.
— Човекът отдавна е починал.
Полицаят от Бисмарк вдигна рамене. Дулото на пушката леко помръдна.
— Ти май не си чел Библията, мой човек. Греховете на бащите, чувал ли си нещо такова?
— Какви грехове? Вие сте си изпросили боя, това е всичко.
— Нас никой не може да ни бие. Рано или късно побеждаваме. А пък тогава Армстронг стоя отстрани и гледа. И се хили, богатият му фукльо неден. Такова нещо не се забравя.