— Сега идва скучната част — каза Ричър. — Няколко часа нищо.
На екрана застина неподвижен кадър на празното секретарско помещение, докато броячът на минутите шеметно препускаше назад. Абсолютно нищо не се случваше. Наистина, на оригиналната лента се виждаха повече детайли, отколкото на копието, което вече бяха гледали, но нямаше нищо интересно. Картината беше сивкава и мъглява, както може да се очаква от запис от охранителна камера. Едва ли можеше да получи Оскар за операторско майсторство.
— Знаеш ли какво? — обади се Ричър. — Аз цели тринайсет години работих като полицай и нито веднъж не съм открил нещо съществено на видеозапис. Нито един-единствен път.
— Нито пък аз — отвърна Нили. — А колко часове съм прекарала по този начин!
Точно в шест сутринта лентата спря, Ричър извади касетата, после пренави втората подред докрай и я пусна с образ на бързи обороти отзад напред. Броячът профуча покрай пет сутринта и вече наближаваше четири. На екрана не се случваше нищо. Квадратното помещение пред кабинета на Стайвесънт не помръдваше, празно и сиво.
— Защо точно сега вършим това? — попита Нили.
— Защото съм припрян по природа — отвърна Ричър.
— Все още искаш да печелиш точки за армията, не е ли така? Да покажеш на тия цивилни мухльовци как се работи.
— Нямам какво да им доказвам повече — каза Ричър. — Вече сме три и половина на нула.
Той се наведе напред към екрана. С усилие държеше очите си на фокус. Наближаваше четири часът по брояча, а нищо не се случваше. Никакви приносители на тайнствени писма не идваха отникъде.
— А може причината да работим тъкмо сега е друга продължи Нили. — Може би искаш да докажеш, че си по-добър от брат си.
— Не е нужно — каза Ричър. — Знам точно какво представляваме и той, и аз. А какво мислят останалите, просто не ме интересува.
— Какво стана с брат ти?
— Умря.
— Това и аз го знам, макар и със закъснение. Питам те, как?
— Загина. При изпълнение на служебния дълг. Малко след като аз се уволних от армията. Това стана в Джорджия, южно от Атланта. Беше убит при тайна среща с вътрешен информатор от една банда фалшификатори на пари. Ония му бяха устроили засада. Убиха го с два изстрела в главата.
— Хванаха ли извършителите?
— Не.
— Но това е ужасно!
— Не чак дотам. Защото аз ги хванах.
— И какво им направи?
— А ти какво мислиш?
— Добре де, как го направи?
— Бяха баща и син. Наемни убийци. Удавих сина в басейна, а бащата го изгорих в пожар, след като го бях прострелял в гърдите с .44-калибров „дум-дум“ куршум.
— Аха, един вид за по-сигурно.
— Поуката от цялата тази история е: не се закачайте с мен или с моите близки. Жалко, че ония двамата нямаше как да знаят това предварително.
— Някакви последици?
— Аз изчезнах скоростно от местопроизшествието и известно време се бях покрит. Не можах да отида на погребението му.
— Мръсна история.
— Човекът, с когото брат ми имаше среща, също беше убит. Бяха му разпрали корема и го бяха оставили под един надлез, докато му изтече кръвта. Имаше замесена и една жена от службата на Джо. Моли Бет Гордън, помощничката му. Нея пък я наръгаха с нож на летището в Атланта.
— Видях някъде името й; мисля, че на Стената на героите.
Ричър замълча. Видеозаписът се развиваше на бързи обороти в обратна посока. Три сутринта, после два и петдесет… два и четирийсет. На екрана не се случваше нищо.
— Цялата тая каша можеше и да се размине — каза той. — Но той сам си беше виновен.
— Прекалено строго го съдиш.
— Не бе дооценил обстановката и силите си. Ти ще се оставиш ли да ти направят засада при среща с информатор?
— Никога.
— Нито пък аз.
— Аз щях да изпипам всичко както трябва — каза Нили. Щях да пристигна три часа по-рано, да огледам терена, да изчакам, да блокирам всички подстъпи.
— А Джо не направил нищо такова. Той просто се бе заел с нещо, дето не му беше по силите. Проблемът на Джо беше, че той изглеждаше непобедим. Метър и деветдесет и пет, сто и десет килограма, мъж планина. Ръцете му бяха като лопати, като бейзболни ръкавици. Двамата физически толкова си приличахме, че ни бъркаха. Но мозъците ни работеха различно. В същината си Джо беше интелектуален тип. Душевно чист. Чак до наивност. Той просто не мислеше като престъпник. За него всичко беше като игра на шах. Обаждат му се, насрочва среща и отива дотам с колата си, сякаш е тръгнал на пазар. Сякаш мести фигурите по шахматната дъска. И през ум не му минава, че някой може просто да ритне дъската и да му разпилее цялата комбинация.