— Аз пипах плика отвън. Не съм докосвал писмото. Просто го изсипах на масата.
— Как пристигна? — запита тя.
— Пазачът на гаража отишъл до тоалетната. Когато се върнал, то било на масичката в будката му. Той веднага се качи и ми го донесе. Така че и неговите отпечатъци сигурно са на плика.
— Кога точно стана това?
— Преди около половин час.
— Какво прави пазачът, когато трябва да се отлъчи от поста? — попита Ричър.
В стаята настана тишина. Всички глави се обърнаха по посока на непознатия глас. Младежът от рецепцията го изгледа свирепо: Кой, по дяволите, си пък ти?! После срещна погледа на Фрьолих, вдигна рамене и послушно отговори:
— Заключва бариерата в долно положение. Това е. После бегом до тоалетната, свършва си работата и пак бегом се връща. По два, може би три пъти на смяна. Човекът виси там по осем часа…
Фрьолих кимна.
— Никой не го обвинява. Повикахте ли криминологичен екип?
— Чакахме вас.
— Добре, оставете писмото на масата, никой да не го докосва. Опразнете стаята.
— Има ли охранителна камера в гаража? — запита Ричър.
— Има.
— Веднага повикайте Нендик да ни донесе касетата от тази вечер!
Нили изви врат, за да прочете още веднъж написаното.
— Доста красноречиво звучи, не мислите ли? Пък и това неумолимо някак си обезсмисля довода, че става въпрос за предсказание, а не за неоспорим факт. Това си е явна заплаха, ако питате мен.
Фрьолих кимна.
— Правилно си го схванала — отвърна тя. — Ако досега можеше все пак да се допусне, че някой се е пошегувал, изведнъж играта силно загрубя.
Тя изрече последното високо и ясно; Ричър, който веднага схвана мисълта й, внимателно оглеждаше лицата на присъстващите в залата. Никой не реагира. Фрьолих погледна часовника си.
— Армстронг в момента лети обратно към къщи — каза тя. После помълча и продължи: — Вдигнете под тревога резервния екип. Половината да заминават за база „Андрюс“, половината за къщата на Армстронг. Във всеки кортеж да има по една допълнителна кола. На връщане минете по обиколния маршрут.
След миг колебание хората й се пръснаха всеки по задачите си с отработената ефективност на добре сглобен колектив, който се готви за действие. Ричър ги наблюдаваше внимателно и с одобрение. После двамата с Нили последваха Фрьолих в личния й кабинет. Тя набра съответния номер в централата на ФБР и поръча да изпратят криминологичен екип незабавно. Изслуша отговора на отсрещната страна и затвори телефона.
— Не че очаквам този път да открият нещо различно — каза тя сякаш на себе си.
В този момент Нендик почука на вратата и влезе с две видеокасети.
— От двете камери — обясни той. — Едната е вътре в будката на пазача, високо горе, насочена под остър ъгъл спрямо гишето. Поставена е, за да заснема лицата на шофьорите, които влизат в гаража. Другата е отвън над рампата, насочена срещу движението, за да предупреждава отдалеч за идващи коли.
Той остави двете касети на бюрото и излезе. Фрьолих взе едната и се хлъзна със стола си към телевизора. Постави касетата във видеото и натисна клавиша за пускане. Камерата бе снимала настрани откъм вътрешността на будката на пазача, отвисоко, за да се виждат лицата на шофьорите, които спират пред бариерата. Тя върна лентата с четирийсет и пет минути назад и отново натисна клавиша за пускане. Пазачът си седеше на високото столче; на екрана се виждаше лявото му рамо. Не вършеше нищо. Тя пренави лентата на бързи обороти, докато той стана от мястото си, натисна някакви копчета и изчезна от кадър. След това отново пусна картината с нормална скорост. В течение на трийсет секунди не се случи нищо. После от крайния ляв ъгъл на екрана се протегна една ръка. Само ръка — в ръкав от някакъв плътен мек плат, приличен на туид. И с кожена ръкавица. Ръката държеше плик. Пликът се плъзна под полуспуснатото стъкло на гишето и падна върху масичката на пазача. После ръката изчезна.