— Мислиш ли, че може и да е второто?
— Както би казал Стайвесънт, поеми дълбоко дъх и стискай зъби. И най-важното, вярвай в себе си.
— Имам лошо предчувствие. Аз трябва да знам кой е този тип.
— Рано или късно ще научим кой е. А дотогава, ако не можеш да настъпваш, опитвай се да се браниш.
— Нили е права — каза Ричър. — Съсредоточи всичките си сили върху Армстронг, пък да става каквото ще.
Фрьолих кимна неопределено и извади касетата. После отново постави първата, пусна я и се загледа в екрана, докато пазачът се върна от тоалетната, забеляза плика, вдигна го и се затича извън кадър.
— Имам лошо предчувствие — повтори тя.
След около час пристигна криминологичният екип на ФБР и засне листа хартия, както си лежеше върху заседателната маса. Те поставиха до него канцеларска линийка за мащаб при снимките, после го вдигнаха със стерилна пластмасова пинцета и с плика ги поставиха в отделни найлонови пликове. Фрьолих попълни съответния формуляр за завеждане на веществени доказателства и експертите отнесоха двата плика в лабораторията. После в течение на двайсетина минути тя разговаря по телефона с началника на кортежа, който междувременно бе взел Армстронг от хеликоптера в базата „Андрюс“, чак докато стигнаха пред вратата на дома му в Джорджтаун.
— Вече е в безопасност — обяви тя. — Засега.
Нили се протегна и се прозина.
— Ами почивай си тогава — каза тя. — И бъди готова за една напрегната седмица.
— Чувствам се ужасно глупаво — каза Фрьолих, — като не знам всичко това игра ли е, или истина.
— Много го преживяваш — отвърна Нили.
Фрьолих вдигна очи към тавана.
— Какво ли би направил Джо на мое място?
Ричър помълча и отговори:
— Вероятно би отишъл да си купи още един костюм.
— Сериозно говоря.
— Би затворил очи и би проиграл всички ходове в съзнанието си, сякаш това е шахматна задача. Ти знаеш ли, че Джо четеше Карл Маркс? Той обичаше да казва, че Маркс е в състояние да обясни всяка ситуация, дори и най-заплетената, с един-единствен въпрос: Кой печели от това?
— Е, и?
— Да предположим, че извършителят е вътрешен човек. Карл Маркс би казал: Е, добре, вътрешният извършител възнамерява да извлече изгода от деянието си. А Джо би запитал: Да, но каква точно му е изгодата?
— Да ме дискредитира пред Стайвесънт — каза Фрьолих.
— Да направи така, че да изпаднеш в паника, да ги предизвикаш да те понижат или уволнят, или и аз не знам какво, защото това би му било изгодно на него. Такава би била целта му. Но ако е така, това би била единствената му цел. В такъв случай сериозна заплаха за Армстронг не съществува. Това е важно да се знае. Но после Джо би си казал: Ами ако не е вътрешен човек, а външен? Тогава каква му е изгодата?
— Да убие Армстронг.
— Което му изнася по някакъв друг начин. Така че Джо би те посъветвал да се държиш, сякаш по-скоро заплахата идва от външен източник. Да подходиш към въпроса много спокойно и без паника, и най-вече успешно. Така с един куршум убиваш два заека. Ако наистина извършителят е вътрешен човек, ти проваляш плановете му, като не позволяваш да те хвърли в паника. А ако успееш, ти проваляш плановете и на външния извършител, защото не допускаш Армстронг да бъде убит.
Фрьолих кимна, като се оглеждаше безпомощно.
— Но какъв е тоя тип всъщност? Чистачите казаха ли нещо?
— Нищо — каза Ричър. — Моето тълкуване е, че някой, когото познават, ги е накарал да внесат листа, но те за нищо на света няма да си го признаят.
— Аз ще убедя Армстронг утре да си остане вкъщи.
Ричър поклати глава.
— Не бива — каза той. — Ако се опиташ, през следващите четири години навсякъде ще ти се привиждат сенки, а той ще трябва все да се крие като подгонен. Така че запази спокойствие и гледай да се размине.
— Лесно ти е да го кажеш.
— Лесно е да го направиш. Просто поеми дълбоко дъх.
Известно време Фрьолих седя неподвижно и мълчаливо.
После кимна.
— Е, добре — каза тя. — Ще ви поръчам кола. Утре в девет бъдете тук. Ще има ново стратегическо съвещание. Точно седмица, откакто беше последното.
Следващата сутрин беше влажна и много студена, сякаш самата природа искаше да покаже, че есента си отива и зимата си встъпва в правата. Ниско по улиците на плътни бели облачета се стелеха газовете от преминаващите автомобили; пешеходците крачеха забързано по тротоарите, увили лицата си в дебели шалове. Нили и Ричър се срещнаха в осем и четирийсет на пиацата за таксита пред хотела, където вече ги чакаше един черен линкълн на тайните служби. Лимузината беше паркирана на втори ред с работещ двигател, а шофьорът стоеше отстрани до предния капак. Около трийсетгодишен, с тъмно палто и ръкавици, той се надигаше притеснено на пръсти и оглеждаше тълпата от пешеходци. Дъхът му излизаше като гъста пара от устата.