— Изглежда ми нещо притеснен — отбеляза Нили.
В колата беше горещо. През целия път шофьорът не каза нито една дума. Дори не се представи. Просто си пробиваше напористо път през сутрешното движение, докато с рязък писък на гуми не сви по рампата за подземния гараж. Със забързана крачка ги преведе през фоайето и ги качи в асансьора. Три етажа по-нагоре, на рецепцията имаше непознат млад мъж. Като ги видя, той посочи с пръст коридора към заседателната зала.
— Започнаха без вас — каза той. — Побързайте.
Залата беше празна; само Фрьолих и Стайвесънт седяха един срещу друг от двете страни на масата. И двамата бяха неподвижни и умърлушени. И силно пребледнели. На полирания плот помежду им лежаха две снимки. Едната беше официалната снимка, двайсет на двайсет и пет сантиметра, направена от криминологичния екип на мястото на събитието предишния ден. На нея се четеше изречението: Денят, в който Армстронг ще умре, неумолимо се задава. Втората беше набързо щракната полароидна снимка, на която се виждаше друг лист хартия, също с нещо написано върху него. Ричър пристъпи към масата и се наведе, за да погледне по-отблизо.
— По дяволите! — каза той.
Листът хартия на полароидната снимка изглеждаше идентичен на предишните три във всички подробности, отпечатан бе по същия начин, със същия шрифт, формат, разредка и центриране, на два реда, малко над средата на листа. Осем думи: Днес ще бъде извършена демонстрация на вашата уязвимост.
— Кога пристигна? — попита Ричър.
— Тази сутрин — отвърна Фрьолих. — По пощата. Адресирано до Армстронг в кабинета му в Сената. Само че ние сме разпоредили всичката му лична поща да минава вече оттук.
— Откъде е изпратено?
— От Орландо, Флорида. Клеймото е от петък.
— И там също гъмжи от туристи както във Вегас — отбеляза Стайвесънт.
Ричър кимна.
— Резултатите от експертизата за вчерашното писмо?
— Току-що ни докладваха по телефона — каза Фрьолих. — Всичко съвпада. Отпечатъкът от мъжки палец и тъй нататък. Няма съмнение, че и това ще бъде същото. В момента го обработват.
Ричър втренчено оглеждаше двете снимки. Отпечатъците бяха напълно невидими на фотохартията, но на него му се струваше, че ги вижда съвсем ясно под текста, сякаш едва ли не греят с призрачна светлина, като неонов надпис в тъмна нощ.
— Наредих да арестуват чистачите — каза Стайвесънт.
Никой не отговори.
— Е, какво ви казва шестото чувство? — попита той. — Това шега ли е, или е сериозно?
— Сериозно е — каза Нили. — Аз поне така мисля.
— Засега няма значение — обади се Ричър, — защото нищо още не е станало. Затова ще действаме, сякаш е сериозно, докато не се докаже, че е шега.
Стайвесънт кимна.
— Така каза и Фрьолих. Тя ми цитира Карл Маркс, моля ви се. „Комунистическият манифест“.
— „Капиталът“ — поправи го Ричър.
Той вдигна полароидната снимка от масата и я огледа още веднъж. Фокусът беше леко размазан, а хартията изглеждаше ослепително бяла от светкавицата, но това не променяше значението на напечатаните думи.
— Имам два въпроса — каза той. — Първо, доколко е надеждна охраната за днешните му изяви?
— Повече не би могла и да бъде — отвърна Фрьолих. — Аз удвоих личната му охрана. По разписание той излиза от къщи в единайсет. Вместо линкълна днес използваме брониран кадилак. С пълен кортеж. И на тръгване, и на пристигане той ще премине през плътен подвижен ръкав. Нито за миг няма да се появи на открито. Ще му обясним, че отработваме някаква нова охранителна процедура.
— Той още нищо ли не знае?
— Нищо — отвърна Фрьолих.
— Практиката е да не им казваме — обясни Стайвесънт.
— С по няколко хиляди заплахи годишно… — подхвърли Нили.
— Точно така — кимна Стайвесънт. — Повечето са само шум в системата. Тъй че изчакваме, докато се убедим, че заплахата е истинска, и чак тогава можем да им споменем. И то невинаги. Те и без това си имат достатъчно грижи. А нашата грижа е да ги опазим живи.
— Добре, тогава вторият ми въпрос: Къде е жена му? Доколкото знам, той има и голяма дъщеря. Трябва да допуснем, че най-добрата демонстрация на неговата уязвимост е да посегнат на семейството му.
Фрьолих кимна.
— Съпругата му е вече във Вашингтон. Вчера се върна от Северна Дакота. Докато си стои вкъщи, ще бъде в безопасност. Дъщеря му пък е в Антарктида, събира материали за дисертация. Нещо, свързано с метеорологията. Намира се в една самотна колиба, заобиколена на хиляди километри само от лед. И ние не бихме могли да я опазим по-добре.