Той сви на следващия ъгъл и се озова в горния край на улицата, където живееше Армстронг. Още веднъж огледа околните прозорци. За едната демонстрация ония едва ли щяха да използват чак противотанкова ракета. Със снайперска карабина нямаше да ликвидират обекта, но за целта беше предостатъчна. Куршумът щеше да изрони горния слой от непробиваемите стъкла на лимузината, с което щеше да изпълни предназначението си. Къде ти, и въздушна пушка с мастилени топчета беше предостатъчна. Две яркочервени петна на задното стъкло, и толкова. Ала в прозорците на горните етажи, докъдето му стигаше погледът, не се виждаше никакво движение. Всички бяха затворени заради студа, завеските наполовина спуснати, стъклата измити. Самите къщи излъчваха спокойствие, достойнство и просперитет.
Неколцина минувачи се бяха спрели да гледат, докато тайните служби издигаха ръкава, под който щеше да мине Армстронг, за да си стигне до колата. Той приличаше на продълговат тесен тунел от плътна, непрозрачна белезникава материя. Откъм страната на бордюра беше извит като дъга, за да прилегне към вратата на лимузината, подобно на ръкавите на летищата, по които пътниците стигат до самолета. Вратата щеше да се отвори навътре в ръкава и Армстронг щеше да се качи в колата, без изобщо да се вижда отстрани.
Ричър заобиколи групичката зяпачи и ги огледа. Нямаха заплашителен вид. Повечето бяха облечени, сякаш не отиваха далеч и бяха излезли за малко. Вероятно бяха съседи. Той продължи да крачи по улицата, оглеждайки прозорците на горните етажи. В такова време всеки отворен прозорец би изглеждал подозрително. Но отворени прозорци нямаше. Той се огледа за безцелно шляещи се индивиди. Такива имаше предостатъчно. На тази отсечка от улицата всяка втора витрина беше кафене, а всички кафенета бяха пълни с хора — зачетени в сутрешния вестник, посръбващи еспресо, говорещи по мобилни телефони, записващи си нещо в джобни тефтерчета или в електронни бележници.
Той си избра едно кафене, от което имаше добър изглед право на юг по протежение на улицата, както и встрани на запад и на изток. Поръча си на бара черно кафе, дълго, без захар, седна на една маса и зачака. В десет и петдесет и пет черен събърбан се приближи по улицата и паркира плътно до бордюра, малко пред изхода на ръкава. Отзад го следваше брониран кадилак лимузина, който спря точно срещу ръкава, така че вратата му се изравни с отвора. Зад кадилака пък спря черен линкълн. И трите машини изглеждаха много тежки. И трите имаха подсилени рамки на прозорците и огледални стъкла.
От водещия събърбан се изсипаха четирима агенти и заеха позиции на тротоара — по двама от южната и от северната страна на портата. Две патрулни коли на градската полиция със запалени сигнални светлини преградиха улицата, като едната застана напряко на платното на предишния ъгъл, зад кортежа, а другата — на следващия, на няколко метра пред водещата кола.
По улицата в този час почти нямаше движение. Само две коли — син шевролет малибу и златист джип лексус изчакваха реда си да минат. Ричър си каза, че и двете ги вижда за пръв път. Във всеки случай не ги бе забелязал да се навъртат наоколо, докато оглеждаше района. Вниманието му се насочи към ръкава и той се опита да отгатне в кой точно момент Армстронг ще премине през него. Това беше невъзможно. Той още гледаше края му откъм къщата, когато глухото захлопване на блиндираната врата на лимузината му показа, че обектът е вече вътре. Четиримата агенти се качиха в събърбана. Предната патрулна кола се обърна по посока на движението и събърбънът потегли след нея, следван от кадилака и от линкълна. Втората патрулна кола завършваше процесията. Когато се изравни с кафенето, където седеше Ричър, кортежът зави рязко на изток. Дебелите гуми на возилата изскърцаха по асфалта. След завоя шофьорите дадоха газ, колите ускориха и изчезнаха в далечината. Ричър погледна назад към къщата. Малката тълпа зяпачи бързо се разпръсна и на улицата отново настъпи спокойствие.
Те проследиха с поглед потеглянето на кортежа от своя наблюдателен пункт на около седемдесет метра от мястото, където бе седнал Ричър. Наблюдението само потвърди нещо, което вече знаеха. Професионалната гордост не им позволяваше да отхвърлят потеглянето на кортежа от дома на Армстронг като абсолютно неподходящ момент за атака, но във всеки случай го преместиха доста назад в списъка на възможностите. Съвсем, съвсем назад. Чак на края. Добре, че в интернет страницата на вицепрезидента се предлагаха толкова много други апетитни възможности.