Те тръгнаха и по няколко заобиколни улици се добраха до наетия мъркюри сейбъл без всякакви инциденти.
Ричър сръбна последната глътка кафе и закрачи към къщата на Армстронг. Там, където ръкавът преграждаше тротоара, той слезе на платното и надникна вътре. Ръкавът наистина представляваше платнен тунел, който водеше от бордюра право до входната врата на къщата. Вратата беше затворена. Той отново се качи на тротоара и пресрещна Нили, която точно в този момент се задаваше от отсрещната посока.
— Е? — запита я той.
— Нямаше пропуски в охраната — отвърна тя. — Пък и не забелязах някой да се опитва да се възползва.
— Аз също.
— Тая идея с ръкава ми харесва.
Ричър кимна.
— Поне изключва снайперски изстрел отдалеч.
— Не напълно обаче — възрази тя. — Една снайперска карабина с .50-калиброви муниции „Браунинг“ БП или БПЗ ще пробие бронята на колата.
Ричър направи гримаса. И двата вида муниции му бяха добре известни; БП означаваше бронебоен патрон, а БПЗ — бронебоен плюс запалителен. Стандартният бронебоен куршум с такъв калибър профучава през блиндирани врати благодарение на огромната си кинетична енергия, докато запалителният прогаря дупки в стоманената бром като в хартия. Накрая той поклати глава.
— Няма добра възможност за прицелване — каза той. — Първо, трябва да изчакат, докато кортежът потегли, за да са сигурни, че той наистина е вътре. След което просто стрелят по голяма движеща се кола с черни прозорци. Шансът да улучат тъкмо Армстронг е едно към сто.
— Значи остава АТ–4.
— И аз си помислих същото.
— Като с установката могат да изстрелят или ракетен снаряд срещу колата, или фосфорни бомби срещу къщата.
— От каква позиция?
— Аз бих използвала някой висок прозорец на къщата зад тази на Армстронг. През малката уличка. Охраната му е съсредоточена главно от предната страна.
— А как би проникнала вътре?
— Преоблечена като техник от кабелната телевизия, от електрическата или водоснабдителната компания. Със съответната униформа и с голяма кутия за инструменти.
Ричър кимна и не отговори.
— Горките, през следващите четири години ще им се вземе здравето — подметна Нили.
— Или осем.
Зад гърба им се чу свистене на гуми и приглушен шум на голям двигател. Те се обърнаха и видяха как Фрьолих закова събърбана до бордюра срещу тях. Махна им с ръка и двамата се качиха — Нили отпред, а Ричър както винаги се просна напряко отзад. Намираха се на двайсетина метра от входната врата на Армстронг.
— Видяхте ли някого? — запита тя.
— Много хора — отвърна Ричър. — И от нито един от тях не бих купил евтин часовник.
Фрьолих вдигна крака си от спирачката и огромната машина се плъзна напред. Следвайки плътно бордюра, тя изравни задната дясна врата с ръкава и отново натисна спирачката. После пусна волана и приближи устни до малкия микрофон, залепен за китката й.
— Първи, готов — каза тя.
Ричър погледна вдясно и видя входната врата на къщата да се отваря. Отвътре излезе един мъж. Брук Армстронг.
Нямаше никакво съмнение. През последните пет месеца снимката му не слизаше от страниците на вестниците, а Ричър вече четири дни не изпускаше от поглед нито едно негово движение. Беше облечен с шлифер в защитен цвят и носеше в ръка кожено куфарче. Вдигна глава и закрачи към колата — нито бързо, нито прекалено бавно. Един агент от охраната му го следеше с поглед от вратата.
— Кортежът беше за отвличане на вниманието — каза Фрьолих. — Понякога прибягваме до такива трикове.
— Мен успяхте да заблудите — каза Ричър.
— Моля ви, не се издавайте — каза Фрьолих. — Не забравяйте, че той още нищо не знае.
Ричър се надигна до седнало положение и се смести, за да му направи място. Армстронг отвори вратата и се настани до него.
— Добрутро, Ем И — поздрави той.
— Добро утро, сър — отвърна тя. — Позволете да ви представя моите сътрудници Джак Ричър и Франсис Нили.
Нили се извърна наполовина и Армстронг протегна дългата си ръка през облегалката, за да се здрависат.
— Аз ви познавам — каза той. — Запознахме се на приема в четвъртък вечер. Вие сте дарителка на кампанията ми, нали така?