— Всъщност тя е специалист по охраната — каза Фрьолих. — Оная вечер отработвахме друга процедура. Анализ на охранителните мероприятия.
— Бях дълбоко впечатлена — излъга Нили.
— Отлично! — възкликна Армстронг. — Повярвайте ми, много съм им благодарен за всичко, което правят за мен. Чак си мисля, че не го заслужавам, истината ви казвам.
Забележителен екземпляр, помисли си Ричър. Гласът му, погледът, жестовете — всичко казва само едно: аз съм безкрайно очарован от вас, мила госпожо. Сякаш само това е чакал цял живот — да се запознае с нея, за да я омагьоса с обноските си. И какъв невероятен физиономист! Да запомни едно лице измежду хиляда, които е зърнал по за две секунди преди четири дни. Роден политик, това поне бе ясно. Той се извърна към Ричър, раздруса ръката му и озари вътрешността на колата с топлата си усмивка.
— Много ми е приятно, мистър Ричър.
— Удоволствието е изцяло мое — каза Ричър и се улови, че отвръща на усмивката му. Този тип му хареса от пръв поглед. Беше изпечен чаровник. Излъчваше невероятна харизматичност. Дори да се приемеше, че деветдесет и пет процента бе дежурна любезност, в останалите пет процента имаше нещо, което сгряваше душата. И то как!
— И вие ли сте по охраната? — попита Армстронг.
— Съветник — отвърна Ричър.
— Страхотна работа вършите, хора! Радвам се, че сте до мен.
В слушалката на Фрьолих се чу едва доловим звук, тя натисна педала и потегли. На Уисконсин Авеню се вля в движението и се насочи на югоизток към Централен Вашингтон.
Слънцето се бе скрило зад облаците и градът изглеждаше оловносив през потъмнените стъкла на колата. Армстронг издаде неопределен звук, нещо средно между радостно възклицание и доволна въздишка, и се загледа през прозореца, сякаш гледката го правеше неизмеримо щастлив. Под шлифера беше облечен с безупречен костюм, ленена риза и копринена вратовръзка. Изглеждаше наистина внушително. Ричър беше с пет години по-млад, с осем сантиметра по-висок и поне с двайсет килограма по-тежък от него, но изведнъж се почувства дребен, невзрачен и незначителен. Но наред с това човекът до него изглеждаше и съвсем истински. Без фалш. Можеше да затвориш очи и вместо с тоя тузарски костюм да си го представиш с карирано яке как цепи дърва в някой селски двор. Имаше вид на сериозен политик и същевременно на сърдечен, забавен човек. Беше висок и преливаше от енергия. Сини очи, открито лице, непокорна коса, изпъстрена със златни нишки. Изглеждаше в превъзходна физическа форма. И то не по начин, който може да се култивира в някой фитнес център, а сякаш така се бе родил. Имаше ръце на човек, свикнал на физически труд. Тънка златна халка, нищо друго. И напукани нокти.
— Военна полиция, вече в запас. Познах, нали? — каза той.
— Кой, аз ли? — попита Нили.
— И двамата, доколкото виждам. Все сте нащрек. Той току ме оглежда, а пък ти се взираш през прозорците, особено като спрем на светофар. Познавам военните. Баща ми беше военен.
— С висок чин ли?
Армстронг се усмихна.
— Вие май не сте чели официалната ми биография. Искал е да прави кариера, но е бил уволнен по инвалидност, още преди да се родя. После започнал частен бизнес в дърводобива. Във всеки случай стойката и походката му си останаха до края. Отдалеч си личеше.
Фрьолих свърна от Ем Стрийт и пое успоредно на Пенсилвания Авеню, покрай Белия дом. Армстронг изви шия, за да се наслади на гледката. Усмихна се и бръчиците край очите му станаха по-изразени.
— Не е за вярване, а, какво ще кажете? — подхвърли той. — Много хора се изненадаха, че съдбата ми отреди всичко това, ама аз като че ли съм най-изненадан от всички.
Фрьолих продължи напред, покрай собствения си офис в сградата на Министерството на финансите, и се насочи към Капитолия, чийто бял купол се виждаше в далечината.
— Във Финансите нямаше ли един Ричър? — попита Армстронг.
Страхотна памет и за имена, удиви се Ричър, а гласно каза:
— По-големият ми брат.
— Светът е малък — отбеляза Армстронг.
Фрьолих се вля в Конститюшън Авеню, подмина сградата на Капитолия, сви по Първа улица и се насочи към бял ръкав, издигнат към страничната врата на Сената. От двете му страни бяха паркирани два черни линкълна на тайните служби.
На тротоара бяха строени четирима агенти, които опипваха с поглед околността. Фрьолих се насочи право към ръкава и спря плътно до бордюра. Погледна назад, пусна спирачката и придвижи колата още една педя напред, за да изравни задната врата точно с входа на тунела. Ричър видя, че вътре чакат още трима агенти. Единият пристъпи напред и отвори вратата на събърбана. Армстронг вдигна вежди в престорена почуда, сякаш цялата тая суетня около него искрено го забавляваше.