— Армстронг иска да прескочи до Министерството на труда — каза тя. — Пеша.
7
Разстоянието от сградата на Министерството на финансите, където се помещаваха тайните служби, до Сената беше точно три километра; през цялото време Фрьолих шофира с една ръка, като с другата притискаше мобилния телефон до ухото си. Времето беше навъсено, по улиците имаше задръствания и събърбънът едва си проправяше път. Когато най-после стигнаха, тя паркира при изхода на белия ръкав откъм Първа улица, угаси двигателя и захлопна капачето на телефона. Последните три действия бяха извършени в такава бърза последователност, че се сляха в едно.
— Не може ли ония от Министерството на труда да дойдат тук? — попита Ричър.
Тя поклати глава.
— Въпрос на политически такт. В министерството предстоят някои промени и е по-уместно Армстронг да им отиде на крака, отколкото да ги привиква при себе си.
— А защо пеша?
— Защото си е такъв по природа. Обича чистия въздух. Пък и главата му е дебела.
— Откъде точно смята да мине?
Тя посочи с ръка право на запад.
— В тази посока, на малко повече от половин километър оттук. Кажи го шестстотин и петдесет, седемстотин метра. От другата страна на Капитол Плаза.
— Той ли им се е обадил на тях или те на него?
— Той на тях. Информацията за готвените промени, така или иначе, ще изтече и той се опитва да я изпревари.
— Можеш ли да го убедиш да не ходи?
— Теоретически, да — отвърна тя. — Но всъщност не искам. Не ми се водят такива спорове тъкмо сега.
Ричър се извърна и огледа улицата зад тях. Не се виждаше нищо освен противното време и бързащите по Конститюшън Авеню коли.
— Ами да ходи тогава — каза той. — Нали той им се е обадил. Никой не се опитва да го подмами на открито. Едва ли е номер.
Тя впери поглед напред през стъклото на колата. После се обърна към Ричър и се загледа в ръкава през стъклото откъм неговата страна. Проведе още един разговор с хората си. Използва поредица инициали и някакъв странен жаргон, който той не успяваше да следи. След като привърши разговора, Фрьолих затвори телефона и зачака.
— Ще докараме хеликоптер на градската полиция — обясни тя. — Ще лети достатъчно ниско, за да се вижда. По пътя Армстронг ще мине покрай Арменското посолство, така че там ще разположим допълнителен взвод цивилни агенти да се смесят с тълпата. Аз ще го следвам с колата по Ди Стрийт на около петдесет метра отзад. Искам ти да вървиш на известна дистанция пред него и да си отваряш очите.
— Кога ще стане това?
— До десетина минути. Тръгни напред по улицата и свий вляво.
— Добре — каза той.
Тя запали двигателя и премести колата малко напред, за да избегне изхода на ръкава.
Ричър слезе на тротоара и вдигна догоре ципа на якето си. Тръгна по Първа улица и на първата пряка зави по Си Стрийт. Напред по Делауер Авеню движението беше натоварено; над покривите на колите се виждаше Капитол Плаза. Имаше ниски, голи дървета и обширни ливади, покрити с кафява есенна трева. Чакълени пътечки водеха към фонтана в центъра. От дясната страна имаше декоративен басейн; отляво — неголям обелиск в памет на някого си.
Като се пазеше от профучаващите коли, той пресече тичешком Делауер. Нещо кораво и остро — чакъл или замръзнала почва — заскърца под обувките му. Беше много студено. Сякаш камъчетата по алеята бяха измесени с бучки лед. Спря се пред фонтана и се огледа. Периметърът му се стори достатъчно обезопасен. На север беше широко открито пространство, по края с полукръг от пилони със знамена и някакъв друг паметник, зад който се издигаше грамадата на Юниън Стейшън. На юг не се виждаше нищо чак до Конститюшън Авеню и сградата на Капитолия. Право на запад се намираше друга голяма сграда, за която Ричър предположи, че е Министерството на труда. Той заобиколи фонтана, като опипваше с очи средния план, но не забеляза нищо тревожно. Нямаше близки прозорци, нито естествени укрития. В парка се разхождаха хора, но едва ли някой наемен убиец би счел за нужно да се мотае цял ден наоколо в случай, че вицепрезидентът внезапно реши да промени програмата си.
Той продължи да крачи нататък. Си Стрийт продължаваше от другата страна на парка, приблизително на една линия с обелиска. Това не беше случаен каменен къс, изправен просто за украшение. От другата му страна край алеята Ричър видя указателна табелка: Паметник на Тафт. По-нататък Си Стрийт пресичаше Ню Джърси Авеню и после Луизиана Авеню. На пресечките имаше пешеходни пътеки. Колите се движеха много бързо. На Армстронг щеше да му се наложи да спира и изчаква светофарите. Арменското посолство беше малко по-нататък вляво. Тъкмо в момента пред него спираше патрулна кола. От нея излязоха четирима униформени полицаи. Чу се далечен тътен на хеликоптер. Ричър се извърна и го видя да кръжи ниско над земята на север, заобикаляйки забраненото за полети въздушно пространство над Белия дом. Министерството на труда беше право напред. Отстрани имаше множество удобни служебни входове.