Той пресече платното и мина на северния тротоар на Си Стрийт. Върна се петдесетина метра назад до място, откъдето се виждаше Капитол Плаза. Зачака. Хеликоптерът сега висеше неподвижно във въздуха, достатъчно ниско, за да внушава респект, и същевременно достатъчно високо, за да не оглушава минувачите с тътена на двигателите си. Видя събърбана да излиза зад ъгъла и да спира.
Ричър наблюдаваше хората по улицата. Повечето бързаха. Беше твърде студено за безцелни разходки. На отсрещната страна на фонтана видя да крачат групичка хора. Шестима мъжаги с тъмни палта, заобиколили седми мъж с кафеникав шлифер. Движеха се точно по средата на чакълената алея. Двамата агенти най-отпред изглеждаха нащрек и непрестанно се оглеждаха. Останалите се движеха в плътна маса около обекта. Те подминаха фонтана и се насочиха към Ню Джърси Авеню. Спряха на светофара и зачакаха да светне зелено. Армстронг беше гологлав, вятърът развяваше косата му. Покрай тях профучаваха коли. Никой не му обръщаше внимание. Автомобилисти и пешеходци обитават отделни вселени, подчиняващи се на различни закони за времето и пространството. Фрьолих изчакваше на почтително разстояние. Събърбанът стоеше неподвижно до бордюра на петдесет метра по-назад, двигателят му работеше на празен ход. Светофарът се смени; Армстронг и екипът му закрачиха като един напред. Дотук добре. Операцията минаваше гладко, без засечки.
Но засечката не закъсня.
Най-напред внезапен порив на вятъра отклони полицейския хеликоптер от заетата позиция. После, когато Армстронг и охраната му бяха стигнали почти до средата на триъгълника ничия земя между Ню Джърси Авеню и Луизиана Авеню, някакъв самотен пешеходец се хвърли срещу тях от десетина метра разстояние. Беше мъж на средна възраст, мършав, със сплъстена брада и дълга, невчесана коса. Облечен беше с омазнен стар шлифер, препасан с кожен колан през кръста. Част от секундата той стоя неподвижен, после изведнъж хукна с големи подскоци напред, размахвайки безумно ръце и кривейки уста в озъбена гримаса. Двамата агенти най-близо до него се хвърлиха да го пресрещнат, докато останалите четирима се прегрупираха около Армстронг, закривайки го с телата си. В един момент и шестимата се оказаха между него и мъжа. Което означаваше, че от другата си страна Армстронг остана напълно открит.
Клопка, каза си Ричър и като автомат се извърна назад. Нямаше никой. Нищо подозрително. Само студеният градски пейзаж — подгизнал, неподвижен, безразличен. Огледа околните прозорци за подозрително раздвижване. Търсеше отблясък на оптически мерник. Нищо. Абсолютно нищо. Проследи с поглед движещите се коли. Те си летяха по авенютата, всяка по своя път, нищо неподозиращи за разиграващата се драма. Нито една не забави ход. Той се обърна отново към групичката мъже и видя, че лудият клошар е повален на земята от двама агенти, докато други двама го държаха на прицел с пистолетите си. Видя и как Фрьолих даде газ на събърбана и взе с голяма скорост завоя. Тя закова спирачки до бордюра, останалите двама агенти грабнаха Армстронг, преведоха го през тротоара и го набутаха на задната седалка.
Но събърбънът не потегли. Голямата черна кола остана неподвижна до бордюра, докато останалите коли я заобикаляха. Хеликоптерът се пребори с вятъра, върна се на позиция и дори се снижи малко, за да огледа терена по-отблизо. От шума на двигателя му ушите пулсираха. Нищо повече не се случи. След малко Армстронг слезе от колата, двамата агенти го последваха и заедно с него пристъпиха към поваления клошар. Армстронг приклекна до човека и известно време стоя надвесен над него, подпрян с лакти на коленете. Изглежда, му говореше. Фрьолих остави двигателя да работи и се приближи към тях. Вдигна ръка и каза нещо в микрофона на китката си. След няколко безкрайни секунди патрулна кола на градската полиция спря плътно зад събърбана. Армстронг се изправи и проследи с поглед двамата агенти, които с извадени пистолети придружиха човека до патрулката.
Полицаите потеглиха, Фрьолих се върна в събърбана, а Армстронг, придружен от шестимата бодигардове, продължи пътя си към сградата на министерството. Хеликоптерът бавно летеше отгоре и следеше всяка тяхна стъпка. Докато пресичаха Луизиана Авеню на път към министерството, Ричър го пресече в обратната посока и пробяга оставащите метри до колата на Фрьолих, която в този момент, извърнала глава, наблюдаваше отдалечаващата се групичка. Той почука на прозореца откъм страната на шофьора. Фрьолих стреснато се обърна, но когато го позна, натисна копчето и стъклото с меко жужене се смъкна надолу.