— Всичко е спокойно — каза тя. — Дотук добре.
— Престани да го мислиш — каза той. — В такава къща само с въздушна бомбардировка могат да му направят нещо.
Внезапно тя се усмихна.
— Нали знаеш кой е Хари Труман?
— Любимият ми президент — каза той. — Поне според това, което съм чувал за него.
— И нашият също — отвърна тя. — Доколкото ние бяхме чували. През 50-те в Белия дом правили ремонт, та Труман се преместил временно в Блеър Хаус, от другата страна на Пенсилвания Авеню. Един ден идват двама мъже да го убият. Единия го спира охраната още на улицата, но другият успява да се добере до вратата. И да видиш само какво става! Нашите хора трябвало да спасяват него от Труман, който го бил награбил и се заканвал, че ще му завре пистолета в задника.
— Такъв е бил той.
— И още как! Страхотни истории се носят за него, трябва някой ден да ти ги разправим.
— Дали и Армстронг ще бъде такъв?
— Може би. Зависи в какво настроение ще го завариш. Той не е много як физически, но в никакъв случай не е страхливец. А пък съм го виждала и много ядосан.
— Има вид на корав човек.
Фрьолих кимна. Погледна още веднъж часовника си.
— Трябва да се връщаме в службата. Да проверим дали няма някакви особени инциденти днес. Докато аз раздигам масата, ти се обади на Нили. Кажи й да ни чака след двайсет минути.
Наближаваше единайсет и четвърт, когато пристигнаха в службата на Фрьолих. Нямаше никакви важни съобщения. Нищо от градското полицейско управление на Вашингтон. Нищо от Северна Дакота, нищо от ФБР. От Националния информационен център всяка секунда постъпваха данни за всевъзможни престъпления, но нищо по темата. Точно в единайсет и трийсет мобилният й телефон иззвъня. В Джорджтаун всичко било спокойно. Тя затвори и отново се обърна към монитора. Нищо. Часовникът отброяваше минутите до полунощ. Понеделник свърши, започна вторник. Стайвесънт се появи отново. Той просто застана в рамката на вратата както преди. Не каза нищо. Единственият стол в кабинета на Фрьолих беше нейният. Ричър седеше на пода, а Нили се беше подпряла на една кантонерка.
Фрьолих изчака още десет минути и позвъни на градската полиция. Нищо за докладване. После се обади в Хувър Билдинг и дежурният от ФБР я уведоми, че до полунощ източно време не се е случило нищо по-значимо. Тя отново се вторачи в екрана. От всички краища на страната продължаваха да прииждат полицейски бюлетини за извършени престъпления, но нито тя, нито Ричър и Нили, нито Стайвесънт виждаха някаква връзка с потенциална заплаха за Армстронг.
Часовникът показваше вече един сутринта. Полунощ в централния часови пояс. Тя позвъни в полицейския участък на Бисмарк. И оттам нямаха нищо за докладване. После в щатската полиция на Северна Дакота. И оттам нищо. Отново опита с ФБР. През последните шейсет минути не бяха постъпвали доклади от оперативните бюра. Тя затвори телефона и се оттласна със стола си от бюрото. Издиша шумно.
— Е, това е. Значи нищо не се е случило.
— Отлично! — възкликна Стайвесънт.
— Не — възрази Ричър. — Никак не е отлично даже. Това е най-лошата новина, която можеше да получим.
8
Без много приказки Стайвесънт ги поведе право към заседателната зала. Нили крачеше успоредно с Ричър, като раменете им почти се допираха по тесните коридори.
— Страхотен костюм! — прошепна тя.
— Първият в живота ми — отвърна й той също шепнешком. — На една и съща позиция ли сме?
— На една и съща, но може би и двамата сме вече безработни — каза тя. — Ако наистина мислим едно и също де.
Завиха зад поредния ъгъл. Продължиха да крачат. Стайвесънт се спря, отвори вратата, пусна ги да минат пред него в залата, светна лампите и затвори вратата зад себе си. Ричър и Нили седнаха от едната страна на дългата маса, а Стайвесънт и Фрьолих от другата. В това многозначително разположение се съдържаше явен намек за конфронтация.
— Обяснявайте — каза той.
Секунда мълчание.
— Това в никакъв случай не е дело на вътрешен човек — започна Нили.
Ричър кимна.
— От друга страна, самият факт, че ние очакваме да е или изцяло едното, или изцяло другото, вече е сериозна самозаблуда. Винаги е по малко и от двете. Може да е повече от едното, по-малко от другото, но никога само едното или само другото. Въпросът е, какво точно е съотношението? Дали е в основата си вътрешна работа с малко и несъществена помощ отвън? Или основно външна атака с незначително вътрешно съучастничество?
— И в какво би могло да се изразява въпросното незначително съучастничество? — поиска да знае Стайвесънт.