— Ако е вътрешен човек, трябвал му е отпечатък от палец, който не е негов. Ако е външен, нужен му е бил някой, който да внесе второто писмо в сградата.
— И вие стигате до заключение, че е по-скоро външен човек?
Ричър отново кимна.
— Което е най-лошият възможен сценарий. Ако вътрешен човек си прави шегички, това може да е досадно, докато един външен нападател е наистина извънредно опасен.
Стайвесънт извърна глава встрани.
— И кой може да е той?
— Нямам представа — каза Ричър. — Страничен, непознат човек, който е установил еднократна връзка с ваш служител, колкото да внесе писмото в сградата. Това е всичко.
— Като под наш служител разбираш някой от чистачите.
— Или и тримата — обади се Фрьолих.
— Да, така предполагам — каза Ричър.
— Сигурен ли си?
— Напълно.
— Откъде си сигурен? — попита Стайвесънт.
Ричър вдигна рамене.
— По много причини. Някои от които са важни, други не.
— Обясни — подкани Стайвесънт.
— Винаги търся простота — каза Ричър.
Стайвесънт кимна.
— Аз също. Като чуя тропот на копита, най-напред се сещам за коне, не за зебри. Но какво по-просто обяснение от това вътрешен служител да се опита да обърка и дискредитира Фрьолих?
— Не е точно така — каза Ричър. — Избраният метод е прекалено сложен за целта. Ако искаха просто да си го върнат на Фрьолих, щяха да използват обичайните средства. Лесните. Дето всички така добре ги знаем. Загадъчни сривове в комуникациите, мистериозно изчезнали файлове, фалшиви тревоги на несъществуващи адреси в най-гадните квартали, тя пристига, иска подкрепление, никой не се отзовава, тя се паникьосва, вика за помощ по радиото, някой записва сигнала и го пуска в обръщение. Във всеки полицейски участък могат да ти изкарат цели папки с примери за вътрешен саботаж.
— И във военната полиция ли?
— Естествено. Особено когато са замесени командири жени.
Стайвесънт поклати глава.
— Не — отсече той. — Всичко това са предположения. Не ви питам какво мислите, а откъде знаете.
— Оттам, че днес нищо не се случи.
— Обяснявай — настоя за трети път Стайвесънт.
— Имаме работа със сериозен противник — каза Ричър. — Интелигентен и самонадеян. Той контролира положението. Само че отправи заплаха, която не изпълни.
— Е, и? Не е успял, и толкова.
— Не е така — каза Ричър. — Той дори не е опитал. Защото не е знаел, че трябва да опита. Защото не е знаел, че сме получили писмото му.
В стаята настъпи потискаща тишина.
— Просто е очаквал, че писмото ще пристигне утре — продължи Ричър. — Изпратено е в петък. От петък до понеделник е прекалено кратко време за американските пощи. Истинска случайност е, че писмото е пристигнало днес. Той е разчитал да пътува от петък до вторник.
Никой друг не се обаждаше.
— Очевидно става въпрос за външен човек — каза Ричър. — Без постоянна пряка връзка с вашата служба, затова и не е разбрал, че заплахата се е получила с един ден по-рано, иначе днес непременно щеше да я изпълни. Защото това е един нагъл кучи син, който никак не обича да се излага като неспособен. Затова можете да бъдете сигурни, че утре той, жив или мъртъв, ще изпълни заплахата си, точно както е планирал от самото начало.
— Прекрасно — възкликна Фрьолих. — Утре имаме още един прием за дарители на кампанията.
Стайвесънт помълча за миг и после запита:
— Та какво предлагате?
— Да отменим мероприятието — каза Фрьолих.
— Не, искам да кажа, като дългосрочна стратегия? — поправи се Стайвесънт. — Освен това нищо няма да отменяме. Нямаме право просто да вдигнем ръце и да обявим, че не сме в състояние да охраняваме нашия вицепрезидент.
— Трябва да го преживеем някак си — каза Ричър. — В края на краищата това ще бъде само демонстрация. Колкото да ви измъчва мисълта за нея. Ако питате мен, те изобщо няма да закачат Армстронг. Вместо това ще нападнат друг обект, където или вече е бил, или се готви да бъде в друг момент.
— Например? — запита Фрьолих.
— Например някоя от къщите му — каза Ричър. — Тук или в Бисмарк. Или някой от кабинетите му. Където и да било. Ще бъде нещо зрелищно, театрално, също като тия идиотски послания. На място, където Армстронг току-що е бил или непосредствено се готви да посети. Засега цялата тази история е една надпревара между нас и тоя тип, а той ни е обещал демонстрация и ако питате мен, ще си удържи на думата. Само че следващият му ход няма да бъде насочен точно към целта, а някак встрани. Иначе защо му е трябвало да формулира посланието си точно по този начин? Защо му е било да споменава за демонстрация? Защо просто не е написал: „Армстронг, утре ще умреш“, и толкоз?