Фрьолих не отговори.
— Трябва да открием кой е този тип — каза Стайвесънт. — Какво знаем досега за него?
Мълчание.
— Ами засега знаем, че пак се самозаблуждаваме — каза Ричър. — Защото това не е той, а са те. Екип. Винаги е така. Имаме работа с двама души.
— Ха! Предположения и догадки — каза Стайвесънт.
— Така ти се иска — сряза го Ричър. — Мога да го докажа.
— Как?
— Още от самото начало не ми хареса това, че хем на листа има отпечатък от палец, хем е пипан с найлонови ръкавици. Защо хем така, хем иначе? Отпечатъците му или са картотекирани, или не. Само че това са двама души. Единият е оставил отпечатъка, другият е държал листа с ръкавици. Единият е картотекиран, другият не. Двама души, които работят в екип.
Стайвесънт изглеждаше смъртно уморен. Наближаваше два часът сутринта.
— Ние не ви трябваме повече — каза Нили. — Вече не става дума за вътрешно разследване. Става дума за външен проблем, между вас и света.
— Не — каза Стайвесънт. — Докато все още сме в състояние да изцедим нещо от чистачите, разследването е вътрешно. Те сигурно са се срещали с тия типове. Положително ги знаят кои са.
Нили вдигна рамене.
— Да, но вие им осигурихте адвокати. С това само затруднихте работата ни.
— Но те имат право на адвокати, за бога! — избухна Стайвесънт. — Нали бяха арестувани. Така е по закон. Според Шестата поправка!
— Е, сигурно е така — каза Нили. — Кажи ми обаче какво казва законът, ако вицепрезидентът на Съединените щати бъде убит преди встъпване в длъжност?
— Веднага ти отговарям — каза Фрьолих. — Според Двайсетата поправка Конгресът избира нов вицепрезидент.
Нили кимна.
— Остава да се надяваме, че Конгресът вече има готов списък с кандидати.
В стаята отново настъпи тишина.
— Трябва да повикате ФБР — каза Ричър след малко.
— Ще го направя — каза Стайвесънт. — Но когато разполагаме с имена, не преди това.
— Във ФБР вече са виждали писмата.
— Само криминологичният екип. Във ФБР едната ръка не знае какво прави другата.
— Имате нужда от тяхната помощ.
— И ще я поискам — каза Стайвесънт. — В момента, в който получим конкретни имена, ще им ги дам на поднос. Няма обаче да им казвам откъде ги имам. Няма да ги уведомявам, че имаме вътрешен проблем със сигурността. И за нищо на света няма да ги намесвам, докато проблемът остава.
— Толкова ли е важно?
— Ти майтапиш ли се с мен? Или си забравил проблема на ЦРУ с Олдрич Еймс? От ФБР тогава бяха надушили, че има нещо гнило, и няколко години им се кискаха зад гърба. После при самите тях възникна проблем с оня другия тип, Хансен, и оттогава престанаха да се правят на толкова умни. Понастоящем тайните служби са на първо място по непробиваемост на сигурността, като водим пред останалите агенции с голяма преднина. През цялата ни история само веднъж сме били побеждавани, и то преди близо четирийсет години. Така че сега нямам никакво намерение да жертвам репутацията на агенцията, която ръководя.
Ричър не каза нищо.
— И не ми се прави на много по-умен — продължи Стайвесънт. — Хич не ми говори, че в армията сте постъпвали другояче. Не помня и един случай да сте молили Бюрото за помощ. Нито пък да е изтичала и грам информация за срамните ви тайни, която после да четете на първа страница във „Вашингтон Поуст“.
Ричър кимна. Всички срамни тайни на американската армия отдавна бяха кремирани. Или заровени на метър и осемдесет под земята. Или пък седяха с треперещи колене в единична килия в някой добре охраняван затвор, достатъчно наплашени, за да не смеят да си отворят устата. Като за някои от горните обстоятелства трябваше да му благодарят лично на него.
— Така че ще караме стъпка по стъпка — каза Стайвесънт. — Първата ни грижа е да докажем, че наистина си имаме работа с външни хора. Имената им ще научим от чистачите. Със или без адвокати.
Фрьолих поклати глава.
— Първата ни грижа е Армстронг да доживее до полунощ — възрази тя.
— Очакваме само демонстрация — каза Ричър.
— Чух вече — сопна се тя. — Но аз отговарям за него. А пък това, което ти казваш, са само догадки. Единственото ти доказателство са осем думи върху лист хартия. Може пък твоето тълкуване да е напълно погрешно. Каква по-добра демонстрация от това да го гръмнат наистина! Ако го направят, показват колко е уязвим, не е ли така? Не съм ли права?
Нили кимна.
— При това са все в печеливша позиция — каза тя. — Ако успеят да го убият, постигат целта си. Ако не успеят, просто го обявяват за демонстрация. Във всеки случай излизат с достойнство от играта.