— Ченгето от ЦРУ току-що пристигна — каза той. — Трябва да са преполовили буквара по шпионаж, а, какво ще кажеш?
— Предполагам, че вече са към края.
— Едва ли. Сложна наука е тая — каза човекът. — Особено за по-прости хора.
В отговор Фрьолих се усмихна и мъжът се върна на мястото си на тротоара. Тя вдигна стъклото и се обърна назад, за да бъде с лице едновременно към Ричър и Нили.
— Е, днес ще обикаляте пеша — каза тя.
— Затова съм така облечен — отвърна Ричър.
— Четири очи виждат по-добре от две — добави Нили.
Двамата слязоха и оставиха Фрьолих сама в затоплената кола. Откъм улицата къщата беше добре охранявана, затова те тръгнаха на север и завиха по първата пряка вдясно, за да огледат задната страна. В началото и в края на тясната уличка имаше паркирани патрулни коли. Нищо не се случваше. Всички прозорци бяха плътно затворени срещу студа. Те стигнаха до следващия ъгъл и завиха в пряката, която описваше карето. Там също имаше патрулни коли.
— Само си губим времето — каза Нили. — Никой няма да го нападне в къщата му. Предполагам, че полицаите все ще забележат, ако някой се опитва да прекара гаубица през кордона.
— Хайде да закусим — предложи Ричър.
Те се върнаха до ъгъла, където имаше павилион за кафе и закуски. Купиха си по едно кафе с поничка и седнаха на две високи столчета до витрината. Стъклото беше запотено. Нили го забърса със салфетка, за да виждат.
— С нова връзка си днес — отбеляза тя.
Той погледна надолу към гърдите си.
— И с нов костюм — добави тя.
— Харесва ли ти?
— През деветдесетте вероятно би ми харесал.
Той не отговори. Тя се усмихна.
— Е?
— Какво?
— Мис Фрьолих свали и другия брат.
— Личи ли си?
— Безпогрешно.
— Не против волята ми във всеки случай.
Нили отново се усмихна.
— Не съм си и помисляла, че ще се опита да те изнасили.
— Сега какво, ще ме съдиш ли?
— От къде на къде? Ти си решаваш. Тя е приятно момиче. Но и аз не съм толкова лоша. А с мен никога не си се пробвал…
— Ти искаше ли да се пробвам?
— Не.
— Ето, виждаш ли? Аз съм свикнал, когато проявя интерес към някоя, да разчитам на успех.
— Което доста стеснява кръга на възможностите ти.
— Е, не чак толкова.
— Явно не — отбеляза тя.
— Не одобряваш ли?
— Къде ти! Прави каквото знаеш. Защо според теб си останах в хотела? За да не й се пречкам.
— За да не й се пречкаш? На нея? Толкова ли беше очевидно?
— Моля те, престани! — сряза го Нили.
Ричър отпи от кафето. Отхапа от поничката. Беше превъзходна. С хрупкава карамелена глазура отвън, мека като пух отвътре. Той отхапа още веднъж и облиза пръстите си. Усети как захарта и кофеинът се разливат по жилите му.
— Та кои са тия типове според теб? — попита Нили. — Имаш ли някакво предположение?
— Донякъде — отвърна той. — Ще трябва да се концентрирам, за да ги определя с точност. А не знам дали си струва, докато не ни кажат дали оставаме на работа.
— Едва ли — каза Нили. — Нашата работа свършва с чистачите. Което само по себе си е загубено време. Не виждам как ще изкопчим някакво име от тях. А дори и да ни го кажат, ще е фалшиво. Най-много да получим външно описание. Което няма да ни свърши много работа.
Ричър кимна. Допи кафето си.
— Да вървим — каза той. — Да обиколим докрай карето, дори да е проформа.
Двамата закрачиха толкова бавно, колкото им позволяваше лютият студ. Нищо не се случваше. Тишина. На всяка от околните улици се виждаха патрулни коли и автомобили на тайните служби. Изгорелите газове от двигателите им се стелеха като бели облачета в неподвижния въздух. Освен тях нищо друго не помръдваше. Те завиха зад следващия ъгъл и се озоваха в южния край на отсечката, където се намираше домът на Армстронг. Белият ръкав се виждаше пред тях вдясно. Фрьолих беше излязла от колата си и настойчиво им махаше с ръка. Те ускориха крачка по тротоара, за да стигнат до нея.
— Промяна в програмата — каза им тя. — Възникнал някакъв проблем в Сената, той прекъсна брифинга с ЦРУ и тръгна.
— Напуснал е междувременно къщата? — попита Ричър.
Фрьолих кимна.