— В момента е в движение. — Тя млъкна и се заслуша в гласа от слушалката в ухото й. — Вече пристига. Докладвай обстановка! — Последното бе казано в микрофона на китката й.
Изминаха трийсет секунди. Четирийсет.
— Вътре е — каза накрая тя. — В безопасност.
— И сега какво? — попита Ричър.
Фрьолих вдигна рамене.
— Сега чакаме. Такава ми е работата. Да чакам.
Те се върнаха в централата на тайните служби и прекараха деня в очакване. Сътрудниците на Фрьолих най-редовно й се обаждаха, за да докладват за обстановката. Ричър успя да си състави доста ясна картина за организацията на работата. Около сградата на Сената бяха разставени униформени служители от градската полиция с патрулни коли. Тротоарът от двете страни на входа беше заварден от агенти на тайните служби.
В сградата действаше Службата за охрана на Капитолия, като до всеки метален детектор имаше по един служител, а множество други, подсилени с още агенти на тайните служби, патрулираха по коридорите. Работата по предаване на властта протичаше в офисите на горния етаж, където пред всяка врата дежуреха по двама агенти. Тримата бодигардове от личната охрана на Армстронг не се отделяха от него през цялото време. Докладите по радиостанцията свидетелстваха за сравнително статична програма през този ден. По-голямата част от времето си Армстронг прекарваше край заседателни маси или в лични срещи, на които се сключваха споразумения. Това поне беше ясно. Ричър си припомни фразата „задимени помещения“, която бе чел в криминалните романи от миналото, само дето сега в Конгреса едва ли разрешаваха на някого да пуши.
В четири часа те отидоха с колата до хотела на Нили, където щеше да се проведе и вторият прием за дарителите на кампанията. Началото беше обявено за седем вечерта, така че разполагаха с три часа, за да прегледат и обезопасят сградата. Фрьолих действаше по предварително съставен план, който й даваше възможност да започне претърсването едновременно от две страни — от товарната рампа и от луксозните апартаменти най-горе. Униформени полицаи с кучета, придружавани от агенти на тайните служби, търпеливо обхождаха етаж след етаж. След като приключеха с даден етаж, по трима полицаи заставаха на пост — двама в двата края на коридора и един, който покриваше площадката пред асансьорите и аварийното стълбище. Двата екипа по претърсването се срещнаха на деветия етаж в шест часа; във фоайето на хотела и на вратата към балната зала бяха инсталираш временни метални детектори и охранителни камери, които вече работеха.
— Тоя път им искайте по два документа за самоличност — каза Нили. — Шофьорска книжка и кредитна карта или нещо такова.
— Не се бой — отвърна Фрьолих. — Точно това смятам да правя.
Ричър застана до вратата на балната зала и обиколи с поглед помещението. Сега изглеждаше огромно, но хилядата поканени щяха да го препълнят.
От офиса си на горния етаж Армстронг взе асансьора до фоайето, там сви вляво и през една странична врата без отличителни знаци се озова в коридора, който водеше към задния изход. Облечен беше с шлифер, а в ръката си носеше куфарче. В тесния коридор се носеше остра миризма на почистващи препарати. Някакви силни химикали, каквито използват чистачите. По пътя си трябваше да заобиколи две купчини кашони, които преграждаха коридора. Едната купчина беше от нови и чисти кашони, явно от неотдавнашни доставки. Другата — от оръфани, клатещи се кутии, които чакаха да ги отнесат за рециклиране. Той се извърна настрани, за да се промуши покрай втората купчина. Докато с лявата си ръка държеше куфарчето зад гърба си, с дясната пипнешком намери бравата и натисна вратата, която се отваряше навън.
Задният изход извеждаше в квадратно вътрешно дворче, отворено единствено откъм север. Мястото беше доста потискащо. Точно над главата му по фасадата бяха прикрепени със скоби ламаринените кожуси на вентилационната система. На нивото на прасците се виеха боядисаните с миниум тръби с месингови кранове на противопожарната инсталация. По-нататък бяха наредени в редица няколко тъмносини контейнера за смет — огромни стоманени паралелепипеди, всеки с размер на лека кола. Армстронг трябваше да мине покрай тях, за да излезе на задната уличка. Той се провря покрай първия. После покрай втория. И тогава чу тих човешки глас.
— Хей! — каза само гласът.
Армстронг се извърна и видя мъжка фигура, свита в тясното пространство между втория и третия контейнер. В полумрака очите му регистрираха тъмно палто, шапка и някакво страховито оръжие. С къса, дебела, черна цев. Която в този миг се повдигна нагоре и сякаш се изкашля.