Оръжието беше картечен пистолет „Хеклер & Кох“ МП5СД6 със заглушител; превключвателят на огъня му беше поставен на откоси по три куршума. Използваше стандартни 9-милиметрови муниции „Парабелум“. Нямаше нужда от нискозарядни патрони, защото дебелият заглушител беше с трийсет миниатюрни отверстия, които отвеждаха встрани газовете от метателния заряд, забавяйки дулната скорост на куршума до дозвукова. Скорострелността му беше осемстотин патрона в минута, така че един откос от три куршума напускаше дулния срез за малко повече от една пета от секундата. Първият откос улучи Армстронг в средата на гръдния кош. Вторият — право в лицето.
И в основната си модификация — МП5 — картечният пистолет „Хеклер & Кох“ си има своите добри страни, между които изключителна надеждност и точност на стрелбата. Версията със заглушител на дулото е дори още по-добра, защото значителната маса на заглушителя до голяма степен уравновесява естествената тенденция на всяко автоматично оръжие да разсейва огъня нагоре вследствие на отката. Единственият му недостатък е енергията, с която изхвърля изразходваните гилзи. Те изхвръкват през страничния изрез на корпуса почти с такава скорост, с каквато и куршумите през цевта. И се спират доста надалеч. Което само по себе си не е голям проблем в условията на действие на елитните командоси по света, които са основният потребител на това знаменито оръжие. Но при сегашните обстоятелства би могло да доведе до неприятни усложнения. Защото, прекрачвайки през тялото на Армстронг на път към изхода на малкото дворче и към колата си, убиецът остави шест гилзи.
Към шест и четирийсет във фоайето на хотела вече се бяха събрали близо седемстотин гости. Те образуваха не особено стройна опашка от входната врата, през гардероба до вратата на залата. Въздухът ехтеше от радостно възбудени гласове и беше пропит с упойващата миризма на тежки парфюми. Нови рокли се смесваха с бели смокинги, тъмни костюми и ярки вратовръзки. Дамски чанти, стиснати под мишница, и миниатюрни фотоапарати в кожени калъфи. Лачени обувки, високи токчета и диамантени огърлици. Сложни прически, голи рамене и електричество във въздуха.
Ричър наблюдаваше всичко това, облегнат на една колона в близост до асансьорите. През стъклената врата различаваше тримата агенти на улицата. Двама от двете страни на вратата, третият до металния детектор. Машината беше регулирана да долавя и най-дребния предмет и пищеше пронизително на всеки трети гост. Агентите претърсваха дамски чанти и опипваха джобове на мъжки костюми. При това се усмихваха заговорнически на жертвите. Никой нямаше нищо против. Из самото фоайе бродеха осмина агенти с каменни лица и подвижни очи. Още трима дежуреха пред вратата на залата, където проверяваха поканите и документите за самоличност. Техният метален детектор беше не по-малко чувствителен. Някои от гостите биваха претърсени повторно. В балната зала вече свиреше музика, която се чуваше на вълни според нивото на шума във фоайето.
Нили бе заела стратегическа позиция на второто стъпало към мецанина, на срещуположната страна на фоайето. Очите й опипваха морето от хора като радар; на всеки няколко секунди погледът й обхващаше от край до край цялото помещение. Щом погледите им с Ричър се срещнеха, тя леко поклащаше глава. Ричър забеляза, че Фрьолих се движи из тълпата без определена посока. Изглеждаше превъзходно. Черният й костюм беше достатъчно елегантен за вечерен тоалет, но никой не би я сбъркал с обикновен гост. Излъчваше авторитет. От време на време се спираше при някой от агентите и разменяше по няколко думи с него. Или вдигаше длан към лицето си, за да каже нещо в микрофона. По езика на тялото й Ричър можеше да познае точно кога приема доклади в слушалката. Тогава движенията й ставаха някак по-вяли — личеше си, че се напряга да чуе какво й се говори.
До седем повечето гости бяха вече в балната зала. Пред двата метални детектора на главния вход и във фоайето се бяха скупчили малки шумни групички от закъснели. Гости от други градове, които си бяха запазили стаи за през нощта в хотела, се точеха на двойки от асансьорите. Нили бе останала сама на стълбището за мецанина. Още когато фоайето започна да се опразва, Фрьолих изпрати останалите осем агенти в балната зала в подкрепление на осемте, вече разположени там. Тя им нареди да се смесят с тълпата и да си отварят очите на четири, докато започне представлението. Към тях щяха да се присъединят тримата агенти от личната охрана на Армстронг, другите трима от вратата на залата и двамата от главния вход на хотела. В кухнята, на товарната рампа и по всичките седемнайсет етажа на сградата и по околните улици бяха заели позиции цивилни и униформени полицаи.