— Колко ви струва всичко това? — попита я Ричър.
— Не ти и трябва да знаеш — отвърна тя. — Честна дума!
Нили слезе от стълбището и застана до тях пред колоната.
— Още ли го няма? — попита тя.
Фрьолих поклати глава.
— Съкратили сме времето му за участие. Идва със закъснение и си тръгва по-рано.
Изведнъж тя замръзна на място и се заслуша. Притисна с пръст свободното си ухо, за да чува само слушалката. Вдигна китката на другата си ръка и приближи уста до микрофона.
— Разбрано, край — каза тя. Беше бледа като платно.
— Какво има? — попита Ричър.
Тя сякаш не го чу. Обърна се и извика последния агент, който още се навърташе във фоайето, и му нареди да я замества като началник на охраната до края на вечерта. После вдигна китката си към устата и съобщи това на всички останали агенти. Предупреди ги да удвоят бдителността, да не отделят поглед от Армстронг и хората около него и да съкратят времето му за участие до възможния минимум.
— Какво става? — повтори въпроса си Ричър.
— Връщаме се в централата — отвърна тя. — Веднага. Това беше Стайвесънт. Струва ми се, че имаме много сериозен проблем.
9
Фрьолих включи мигащите червени светлини зад предната решетка на събърбана и с пълна газ се вля в натоварения вечерен трафик, като да беше въпрос на живот и смърт. На всеки светофар пускаше сирената. Използваше всяка пролука между колите.
През целия път не пророни дума. Ричър седеше напълно неподвижен до нея, а Нили се беше надвесила напред от задната седалка и не откъсваше очи от пътя. Грамадната машина занасяше по хлъзгавия асфалт и се накланяше силно на завоите. Гумите пищяха неистово и едва успяваха да удържат тритонната маса на шосето.
След четири минути бяха в гаража на службите, след още трийсет секунди — в асансьора, а около минута след това нахълтаха в кабинета на Стайвесънт, който седеше неподвижен зад безупречно разтребеното бюро. Беше се свил на стола, сякаш някой му бе изкарал въздуха с юмрук. В ръцете си държеше куп листове. Светлината от лампата прозираше през хартията и отзад се проектираха кодираните сигнатури, които се отпечатват на всяка страница, когато се черпи информация от база данни. Под всяко заглавие имаше по два гъсто отпечатани абзаца текст. Секретарката стоеше до него и му подаваше още страници, една по една. Лицето й беше бяло като вар. Когато ги видя, тя излезе от стаята, без да каже дума. Вратата зад нея се затвори, от което тишината стана още по-отчетлива.
— Какво има? — не се сдържа Ричър.
Стайвесънт вдигна глава.
— Сега и аз вече знам — отвърна той.
— Знаеш какво?
— Знам, че това е работа на външни хора. С положителност. Без сянка на съмнение.
— Откъде го знаеш?
— Ти предположи, че демонстрацията ще бъде зрелищна — каза Стайвесънт. — Театрална. Аз бих добавил: драматична, невероятна, жестока, каквото ти дойде на ума.
— И каква се оказа тя?
— Ти имаш ли представа какъв е броят на убийствата в цялата страна?
Ричър вдигна рамене.
— Бих могъл да предположа, че е висок.
— Около двайсет хиляди годишно.
— Е?
— Това прави по около петдесет и четири на ден.
Ричър бързо пресметна наум.
— Да кажем, петдесет и пет — рече той. — Освен на високосни години.
— Искате ли да ви кажа за две от днешните? — каза Стайвесънт.
— Кой е убит? — запита Фрьолих.
— Двама мъже — каза Стайвесънт. — Единият е някакъв дребен фермер в Минесота. Човекът си излизал сутринта от къщи през задната порта и бил прострелян право в челото. Без всякаква видима причина. Вторият случай е днес следобед в търговски център в предградията на Боуддър, Колорадо. На втория етаж имало офис на заклет експерт-счетоводител. Като си тръгвал от работа, за по-направо обичал да минава през някакъв заден двор, та днес го причакали и го застреляли с автоматичен откос. Също без видима причина.
— Е, и?
— Фермерът се казва Брус Армстронг. А счетоводителят — Брайън Армстронг. И двамата са бели, на ръст и възраст колкото Брук Армстронг, с неговото телосложение, със същия цвят на косата и очите.
— Роднини? Далечни братовчеди?
— Не — каза Стайвесънт. — Нямат никаква връзка. Нито помежду си, нито с вицепрезидента. Та се питам: какъв е шансът това да се случи? Двама напълно случайни мъже с фамилия Армстронг, чиито собствени имена започват с Бр, да бъдат убити напълно безпричинно няколко часа един след друг, и то в ден, в който е отправена сериозна заплаха към нашия човек? И сам си отговарям: шансът е сигурно едно към хиляда милиарда.