— И какво правим сега? — запита Стайвесънт.
Ричър погледна през прозореца.
— Трябва да поговорим с тия хора. Но без излишен шум. Те и без това са наплашени до смърт. Няма нужда да ги стряскаме излишно. Може да си помислят, че лошите са се върнали. Затова предлагам Нили да влезе първа.
Стайвесънт понечи да възрази, но преди да е казал нещо, Нили скочи от колата и тръгна към портата. Ричър я проследи с поглед как се позабави на тротоара и огледа околните сгради, преди да влезе. Докато крачеше по пътечката към входната врата, тя не спираше да се оглежда. Не се виждаше никой. Кварталът беше пуст. Заради студа. Тя стигна до вратата. Потърси с очи бутона на звънеца. Такъв нямаше. Тя вдигна ръка и почука с кокалчетата си по стъклото.
Мина една минута. После вратата се отвори на една педя, колкото позволяваше веригата. Остър клин от мека, топла светлина се разпиля навън през пролуката. Последва едноминутен разговор. След това вратата се притвори за миг, за да освободи веригата. Светлият клин стана съвсем тънък, преди да се превърне в широк правоъгълник. Нили се извърна назад и махна с ръка. Фрьолих, Стайвесънт и Ричър слязоха от събърбана и тръгнаха по пътеката към вратата. На прага ги очакваше дребен мургав мъж, който им се усмихваше стеснително.
— Това е мистър Галвес — представи го Нили.
Те се здрависаха с него, после Галвес отстъпи крачка назад и с широк жест, като на английски иконом, ги покани да го последват. Беше облечен с прав панталон от костюм и пуловер на едри шарки. Косата му изглеждаше току-що подстригана, а очите му гледаха открито. Те влязоха след него в къщата. Вътре беше доста тясно, но блестеше от чистота. На проста закачалка до вратата в една линия висяха седем детски палтенца. Някои бяха съвсем малки, други малко по-големички. На пода под тях бяха подредени седем ученически ранички. Седем чифта обувки. Тук-там на спретнати купчинки бяха наредени играчки. В кухнята се виждаха три жени. Иззад полите им срамежливо надничаха няколко чифта детски очи. Още детски главички надзъртаха и иззад вратата на дневната. Те ту са показваха, ту се скриваха, като непрекъснато бяха в движение. Ричър се опита да ги преброи, но се отказа. Сякаш отвсякъде го дебнеха ококорени тъмни очички.
Стайвесънт се оглеждаше безпомощно и не можеше да реши откъде да започне. Ричър се промуши покрай него и се запъти към кухнята. Спря се до вратата и надникна вътре. На кухненския плот бяха наредени седем детски кутии за сандвичи с отворени капачета, готови да бъдат заредени със закуски на сутринта. Той се върна в коридора. Провря се покрай Нили и се загледа в палтенцата. Всичките бяха от пъстри синтетични материи, като миниатюрни версии на палтата, които бе оглеждал в магазина в Атлантик Сити. Той свали едно от закачалката. От вътрешната страна под яката имаше пришито бяло парцалче с ръкописен надпис: Х. Галвес. Той го върна на закачалката и едно по едно огледа останалите шест. На всяко палто имаше етикет с име. Общо пет бяха надписани Галвес и две Алварес.
Никой не говореше. Стайвесънт се оглеждаше наоколо. Ричър срещна погледа на мистър Галвес и му направи знак с глава да минат в дневната. Когато престъпиха прага, три деца изхвръкнаха като пищи между краката им.
— Ти пет деца ли имаш? — запита Ричър.
Галвес кимна.
— Аз съм един щастлив човек…
— А на кого са палтата с етикети Алварес!
— На децата на Хулио, братовчеда на жена ми.
— На Хулио и Анита ли?
Галвес кимна, но не каза нищо.
— Искам да ги видя.
— Не са тук.
Ричър извърна поглед встрани.
— А къде са? — попита тихо той.
— Откъде да ги знам? — каза Галвес. — Сигурно са на работа. Работят все нощна смяна. На държавна служба.
Ричър го погледна.
— Искам да кажа, къде са децата? Те ме интересуват. Искам да видя децата им.
Галвес го погледна, видимо объркан.
— Да видите децата ли?
— Искам да се убедя, че са добре.
— Но вие току-що ги видяхте. В кухнята.
— Искам да видя точно кои са децата на Хулио и Анита.
— Не им вземаме пари — заекна Галвес. — Освен за храна.
Ричър кимна разбиращо.
— Не съм дошъл да ви проверявам дали сте лицензирани детегледачи или нещо такова. Ние не се занимаваме с такива неща. Наистина искам да видя дали децата са добре.