10
Те се постараха да го свестят още там, на място, но безуспешно. Нендик лежеше на кухненския под в някакво странно вцепенение. Беше блед и мокър от пот. Едва дишаше. Пулсът се напипваше трудно. Реагираше на допир и ярка светлина, но нищо повече. След по-малко от час вече бе настанен в охранявана болнична стая на Военномедицинския център „Уолтър Рийд“ с предварителна диагноза душевно разстройство, довело до кататония.
— Казано по-достъпно, парализирал се е от страх — обясни лекарят. — Диагнозата е напълно резонна, макар че като явление се среща предимно сред необразовани, суеверни общности като населението на Хаити или на отделни области в щата Луизиана. В земите на черната магия, тъй да се каже. Пациентът се облива в студена пот, кръвното налягане рязко спада, жертвата изпада в състояние на почти пълно безсъзнание. Това състояние няма нищо общо с обикновената паника, предизвикана от свръхотделяне на адреналин. В случая става дума за неврогенен процес. Сърдечният ритъм се забавя, големите кръвоносни съдове в коремната кухина се изпълват с кръв, отнемайки от нормалното оросяване на мозъка, и повечето волеви функции изключват.
— Какъв вид заплаха може да доведе човешки индивид до такова състояние?
— Такава, в каквато той искрено вярва — отвърна докторът. — Това е ключът към проблема. Жертвата трябва да бъде напълно убедена, че заплахата е реална. Аз предполагам, че похитителите на жена му са описали доста картинно какво смятат да й причинят, ако той проговори. А пък вашето внезапно появяване е предизвикало криза, защото той се е уплашил, че наистина ще се разприказва. Може би действително е искал да си каже всичко, но същевременно е съзнавал, че не може да си го позволи. Не бих желал да размишлявам каква е била заплахата за жена му.
— Ще се оправи ли? — попита Стайвесънт.
— Зависи от състоянието на сърцето му. Ако е предразположен към сърдечни кризи, положението може да се окаже много сериозно. Натоварването на сърцето е огромно.
— Кога най-рано можем да говорим с него?
— Няма да е скоро. По принцип това зависи от него. Най-напред трябва да дойде в съзнание.
— За нас е много важно. Той разполага с изключително ценна информация.
Докторът поклати глава.
— Може да стане до няколко дни. А може и никога.
Те изчакаха още един безкраен безплоден час, през който нищо повече не се случи. Нендик лежеше, изцъклен и неподвижен, заобиколен от равномерно писукащи електронни апарати. Вдишваше и издишваше, но това беше всичко. Накрая те се отказаха и тръгнаха обратно към сградата на тайните служби през смълчания вашингтонски мрак. Насядаха по местата си в залата без прозорци и се опитаха да насочат вниманието си към следващия сериозен проблем.
— Армстронг трябва да бъде в течение — каза Нили. — Тия типове си направиха демонстрацията. Сега вече не им остава друго, освен да преминат по същество.
Стайвесънт поклати глава.
— Ние никога не ги информираме. Такава е несменяемата практика на службите. От сто и една години насам. И аз нямам намерение тепърва да я променям.
— Тогава трябва да ограничим до минимум публичните му изяви — каза Фрьолих.
— В никакъв случай — отсече Стайвесънт. — Ако го направим, все едно да признаем, че са ни победили. Оттук нататък нещата излизат извън нашия контрол. Отстъпим ли веднъж, ще трябва да отстъпваме при всяка следваща заплаха. А това не бива да се допуска. Длъжни сме да го пазим с всички сили. Затова започваме да правим нови планове, още сега. Срещу какво го пазим? Какво знаем дотук?
— Двама мъже са вече убити — напомни Фрьолих.
— Двама мъже и една жена — добави Ричър. — Какво показва статистиката? Че всеки отвлечен заложник може на практика да се брои за мъртъв. В деветдесет и девет на сто от случаите заложниците биват убити.
— Снимките доказват, че е жива — каза Стайвесънт.
— Била е жива, докато тоя нещастник си е спазвал обещанието — възрази Ричър. — Което е станало преди близо две седмици.
— Той продължава да го спазва. Не е проговорил. Така че аз предлагам да не губим надежда.
Ричър не отговори.
— Знаем ли нещо за нея? — попита Нили.
Стайвесънт поклати глава.
— Никога не съм я виждал на живо. Дори не знам как се казва. Та аз едва познавам самия Нендик. За мен той е просто някакъв техник, когото срещам от време на време по коридорите.