Те седяха и чакаха. Фрьолих се свързваше по радиостанцията последователно с личните бодигардове на Армстронг в къщата, с наземните служби на Военновъздушните сили в базата „Андрюс“, с полицаите в патрулните коли. Изслушваше бюлетина за движението по пътищата от хеликоптера на една специализирана местна радиостанция, който кръжеше непрестанно над града. Навсякъде по основните артерии имаше задръствания заради лошото време. От градската пътна полиция съветваха автомобилистите да заобикалят по околовръстния път. От „Андрюс“ докладваха, че последните технически проверки на самолета са привършили и пилотите са заели места в кабината. От къщата доложиха, че Армстронг е допил сутрешното си кафе.
— Извеждайте го — нареди тя.
Преминаването през брезентовия ръкав се извърши незабелязано за очите на околните, но Фрьолих чуваше всяка стъпка в слушалката си. После лимузината се отдели от бордюра, а единият от двата събърбана я изпревари и се намести между нея и водещата патрулна кола. След нея се нареди канонерката, после линкълнът на Фрьолих и най-отзад — другият събърбан, следван от втората патрулка. Кортежът пое по Уисконсин Авеню през Бетезда, като се движеше в посока, обратна на базата „Андрюс“. Когато се вляха в околовръстния път на Вашингтон обаче, водещата кола сви вдясно и целият кортеж се насочи по заобиколния маршрут към базата. Междувременно Фрьолих се бе свързала чрез сложна система от междинни централи с екипа си в Бисмарк и проверяваше организацията по посрещането. Времето за пристигане беше един часа местно време, така че тя искаше всичко да е готово още преди да са излетели, за да може да подремне в самолета.
Кортежът влезе в базата през северния портал и се насочи направо към пистата. Лимузината на Армстронг спря така, че задната й врата се изравни със стълбичката на самолета на няколко метра разстояние. Машината беше двумоторен „Гълфстрийм“ на ВВС, боядисан в церемониалния син цвят на официалните самолети, превозващи най-висшите държавни служители. Двигателите му вече виеха пронизително и разпръскваха дъжда на вълни по земята. От двата събърбана се изсипаха група агенти, които заеха позиции. Армстронг също слезе от лимузината и пробяга в дъжда няколкото метра, които го деляха от стълбичката. След него се качиха личните му бодигардове, после Фрьолих, следвана от Ричър и Нили. От чакащия наблизо микробус слязоха двама репортери и също се качиха на самолета. Последни бяха тримата агенти от резервния екип. Накрая техници от наземните служби отместиха стълбата и стюардът затвори вратата на самолета.
Отвътре салонът не приличаше по нищо на това, което Ричър бе виждал по филмите за „Еър Форс 1“. По-скоро напомняше автобус за турнета на някоя малко известна рок група — безцветно возило, снабдено с някои дребни удобства, като единственият белег за лукс бяха малко по-качествените тапицерии на седалките. Осем от местата за сядане бяха групирани в две четворки — две по две с малки масички помежду. Наистина, седалките бяха кожени, а масите — от масивно дърво, но в иначе простия интериор изглеждаха някак не на място. Явно разпределението на местата щеше да бъде по старшинство. Всички търпеливо изчакаха на пътеката, докато Армстронг се настани. Той си избра една от седалките откъм левия борд, до прозореца, с гръб към движението. Двамата репортери седнаха срещу него. Може би предварително си бяха уредили интервю по време на полет, за да убият времето. Фрьолих и тримата лични бодигардове заеха другата четворка. Втората тройка агенти и Нили насядаха на първия ред седалки зад пилотската кабина.
За Ричър не остана избор. Единственото свободно място беше на реда на Фрьолих, но от другата страна през пътеката, което означаваше непосредствено до Армстронг.
Той натъпка якето си в багажника над седалката и тихо си седна на мястото. Армстронг се извърна дружелюбно и му кимна, сякаш бяха стари приятели. Репортерите го оглеждаха от глава до пети. Той усещаше погледите им по тялото си. Гледаха най-вече костюма. Сякаш ги чуваше да си казват: Твърде издокаран е, за да се окаже прост агент. Кой ли може да бъде? Личен сътрудник? Политическо назначение? Той закопча колана с такъв невъзмутим жест, сякаш всеки ден пътуваше до новоизбрани вицепрезиденти и това не беше нещо, което си струваше да се отбелязва. Армстронг не направи нищо, за да разсее впечатлението. Просто си седеше спокойно на мястото в очакване на първия въпрос.