Шумът на двигателите се усили и стана още по-пронизителен; машината се насочи към пистата за излитане. Още преди да започне да се издига, всички по седалките, с изключение на четворката около Армстронг, вече спяха дълбоко. Те просто бяха изключили мозъците си, както правят тренираните професионалисти в промеждутъка между два периода на максимално умствено натоварване. Фрьолих отдавна беше свикнала да спи в самолети. Личеше си. Главата й беше наведена настрани, а ръцете й бяха сключени в скута. Изглеждаше добре. Тримата агенти около нея се бяха пльоснали в не дотам грациозни пози на седалките и също спяха. Бяха все едри момчета. С дебели вратове, широки рамене, едри китки. Единият беше протегнал крака си на пътеката. Обувката му сигурно беше 47-и номер. Ричър си каза, че вероятно и Нили спи на седалката зад него. Тя можеше да заспи във всякакво положение. Той си спомняше, че веднъж я бе наблюдавал как спи на едно дърво, по време на неколкодневна операция по проследяване на заподозрян в някаква вила. Напипа копчето отстрани, отпусна леко облегалката си назад и се приготви и той да дремне. Точно в този момент двамата репортери заговориха един през друг. И при това не се интересуваха толкова от Армстронг. А от него.
— Не може ли все пак да получим името на господина, сър? За попълване на картината…
Армстронг поклати глава.
— Боя се, че самоличността му трябва да остане в тайна на настоящия етап.
— Допускаме все пак, че става въпрос за експерт от сферата на националната сигурност.
Армстронг се ухили. Едва ли не им намигна.
— Не мога да ви спра да си допускате каквото си щете.
Репортерите си записаха нещо в бележниците. После насочиха разговора към международните отношения с подчертан акцент върху военните разходи и разпределението на ресурсите за отбрана. Ричър престана да им обръща внимание и се опита да заспи. После пак се разсъни, когато чу да се повтаря въпрос и усети нечий поглед, фиксиран върху себе си. Отвори очи. Единият репортер наистина го гледаше.
— Но вие все пак продължавате да подкрепяте доктрината за превъзхождащата сила — питаше в това време другият.
Армстронг се извърна и побутна Ричър с лакът.
— Ти не искаш ли да вземеш отношение?
Ричър се прозина.
— Аха! — каза той. — Аз продължавам да подкрепям доктрината за превъзхождащата сила. Тук две мнения няма. Подкрепям я, та няма накъде повече. И винаги съм я подкрепял, ви казвам.
Двамата репортери едновременно си записаха нещо, докато Армстронг мъдро кимаше. Ричър си свали облегалката още малко назад и след миг вече спеше дълбоко.
Когато се събуди, самолетът се спускаше по въздушния коридор към Бисмарк. Всички наоколо бяха будни. Фрьолих тихо говореше на агентите си, явно им даваше последни инструкции. Нили също слушаше внимателно, заедно с тримата мъже на нейната редица. Ричър погледна през прозореца до Армстронг и видя ярко синьо безоблачно небе. Земята на три хиляди метра под тях беше кафеникава и спеше зимен сън. Отгоре се виждаше река Мисури, която си проправяше път от север на юг през безкрайна дантела от сини езера, които проблясваха на слънцето. Под прав ъгъл спрямо реката се виждаше и тясната ивица на магистрала 94, която пресичаше цялата територия на Щатите от Атлантическия до Тихия океан. Двете се пресичаха при тъмното размазано петно, което беше град Бисмарк.
— Местната полиция ще отговаря за отцепването — казваше в този момент Фрьолих. — Четирийсет полицаи, може би и повече, вече са заели позиции. Освен това има и няколко коли на щатската полиция. Нашата задача е да не се отделяме един от друг. Влизаме и почти веднага излизаме. Пристигаме след началото на събитието, а си тръгваме много преди края.
— По малко, че да им се услади — обади се Армстронг, без да се обръща към някого конкретно.
— В шоубизнеса върши работа — каза единият от репортерите.
Самолетът се наклони на една страна, направи стръмен завой и навлезе в плавна глисада. Облегалките се заизправяха нагоре, а коланите се затягаха докрай. Репортерите си прибраха бележниците. Те щяха да чакат в самолета. И двамата бяха специалисти по международните отношения и ни най-малко не се вълнуваха от разни провинциални сбирки на открито. Фрьолих хвърли на Ричър бърз поглед през пътеката и му се усмихна. Но в очите й се четеше тревога.