Самолетът допря меко пистата и продължи по нея до една отбивка, където ги очакваше кортеж от пет коли. Отпред и отзад имаше по една патрулна кола на щатската полиция, а в средата — три абсолютно еднакви черни линкълна.
Няколко техници от наземните служби чакаха до подвижната стълба. Армстронг щеше да пътува с личната си охрана в средната кола. Резервната охрана се настани в задната, а Фрьолих с Ричър и Нили — в предната. Температурата на въздуха беше под нулата, но слънцето грееше ослепително.
— Вие двамата сте на свободен режим — каза Фрьолих. — Сами си намерете какво да вършите.
По шосетата нямаше движение. Сякаш цялата околност беше опустяла. След кратко пътуване по гладкото бетонно шосе Ричър забеляза в далечината познатата камбанария и кварталчето от ниски къщи наоколо. От двете страни на шосето плътно една зад друга бяха паркирани коли чак до временната полицейска бариера на стотина метра от портала на общинския парк. Кортежът премина покрай бариерата и се насочи към паркинга. Оградата на парка, в средата на който се намираше църковният двор, беше украсена с драперии в цветовете на националния флаг. Вътре вече се беше събрало значително множество, може би около триста души. Над всичко това се извисяваше камбанарията на църквата — солидна, квадратна, ослепително бяла на зимното слънце.
— Надявам се, че поне този път са я претърсили като хората — каза Фрьолих.
Петте коли навлязоха в чакъления участък, завиха и спряха. Първи излязоха тримата агенти от резервния екип. Те се разгънаха във ветрило пред колата на Армстронг, като внимателно оглеждаха лицата в тълпата, докато местният полицейски началник рапортува на Фрьолих по радиостанцията, че периметърът е обезопасен. Тя прие рапорта и веднага го предаде на командира на резервния екип. Той потвърди и незабавно пристъпи към колата на Армстронг, отвори вратата и церемониално се дръпна встрани. Ричър беше впечатлен. Всичко беше като някакъв балет, продължил точно пет секунди, без видимо бързане и нервна припряност, но за това време бе установена двустранна радиовръзка между всички участници и беше получено визуално потвърждение за обезопасеност на терена. Наистина екипът на Фрьолих работеше като добре смазан механизъм.
Армстронг слезе от лимузината си на студа. Още със своето появяване вече перфектно бе докарал на лицето си стеснителната усмивка на скромния човек, залят от вниманието на своите съграждани. С протегната напред десница се запъти да се здрависа със своя приемник, който го очакваше начело на кордона от посрещани.
Беше гологлав. Личните му бодигардове сключиха такъв плътен обръч около него, че почти го блъскаха с телата си. Резервният екип също зае позиции, като двамата най-високи агенти гледаха постоянно да са между него и камбанарията. Лицата им бяха напълно безизразни. Палтата им бяха разкопчани, а очите им шареха непрекъснато във всички посоки.
— Тая проклета камбанария е като същинско картечно гнездо — просъска Фрьолих.
— Трябва да направим още един оглед отвътре — каза Ричър. — Лично ние двамата, за да сме спокойни. Кажи на хората си да го водят в посока, обратна на часовниковата стрелка, докато се върнем.
— Но така ще се приближат до камбанарията — възрази Фрьолих.
— Колкото по-близо, толкова по-добре. Ъгълът на стрелба става прекалено стръмен. Помещението с камбаните има дървени капаци с летви, наклонени под постоянен ъгъл спрямо хоризонта. По този начин в основите на камбанарията се образува сляпо петно с радиус около дванайсет метра. Там ще е в безопасност.
Фрьолих вдигна ръка до устата си и каза нещо на командира на охраната.
След секунда агентите около Армстронг завиха надясно и го поведоха в широк полукръг обратно на часовника. Новият сенатор забърза след тях. Тълпата се люшна и също ги последва.
— Сега ми намери човека, който държи ключовете от църквата — каза Ричър.
Фрьолих се обади по радиостанцията на шефа на градската полиция. Изслуша отговора му и каза:
— Клисарят ще бъде тук след пет минути.
Те излязоха от лимузината и поеха по чакълената алея към портата на църковния двор. Денят беше мразовит. Главата на Армстронг се виждаше сред морето от хора. Слънцето блестеше през косата му. Той се намираше на осем-десет метра от основата на камбанарията, извън обсега на евентуалния убиец. Новият сенатор беше неотлъчно до него. Шестима агенти образуваха плътен кордон около тях. Тълпата се опитваше да не изостава, променяше непрестанно формата си, издуваше се или се източваше като някакъв жив организъм от тъмни палта, дамски шапки, шалове, слънчеви очила. Тревата под краката им беше кафява, попарена от сланите.