— Можем да ги хванем тия гадове! — каза й Ричър. — Сега е моментът. Те са още наоколо!
Тя не отговори. Само сграбчи Ричър и Нили за ръцете и ги повлече към чакащата лимузина. Двигателят изрева и тежкото возило последва останалата част от кортежа. Втората патрулна кола завършваше процесията. Двайсет секунди след първоначалната команда за евакуация кортежът вече се отдалечаваше от опасната зона със сто и двайсет километра в час, с надути сирени, запалени фарове и всички останали възможни светлини.
Фрьолих седеше неподвижно, потънала в меката седалка.
— Е? — каза тя. — Какво ви разправям аз? Не сме достатъчно активни. Случи се нещо, и ние просто се ометохме.
11
Въпреки студа Фрьолих спря Армстронг пред стълбата към самолета и го заговори. Разговорът продължи съвсем кратко. Тя го уведоми за откритата пушка и го увери, че това е напълно достатъчна причина за последвалата евакуация. Той не възрази. Не се опита да задава неудобни въпроси и да изкопчва повече информация. Явно нямаше никаква представа за останалите обстоятелства. Нито пък изглеждаше и най-малко разтревожен за собствената си безопасност. Повече го притесняваха възможните политически последици за имиджа на неговия приемник, новия сенатор. Като опитен политик той прехвърли в съзнанието си всички плюсове и минуси на станалото и предпазливо се усмихна. Нямаше да му навреди. Успокоен, той изтича по няколкото стъпала до отопления салон на самолета, готов да поднови разговора си с очакващите го журналисти.
Този път Ричър прояви по-бързи рефлекси при избора на място за сядане. Той се настани на предния ред седалки с лице към движението и запази място за Фрьолих до себе си; Нили вече седеше на същия ред, от другата страна на пътеката. Докато самолетът рулираше към пистата за излитане, Фрьолих обиколи един по един агентите от екипа си, като им благодари лично за блестящо изпълнената акция. Тя се спираше при всеки един, накланяше глава, изслушваше отговора му, кимаше одобрително и после двамата чукваха леко юмруците си — като баскетболисти, които се поздравяват след успешно проведена атака.
Ричър не я изпускаше от поглед. Добър лидер, помисли си той. След като привърши, тя се върна на мястото си при него и затегна колана. Приглади косата си с ръце и притисна с пръсти слепоочията си, сякаш се опитваше по този начин да освободи съзнанието си от неприятните спомени и да се концентрира върху предстоящите задачи.
— Ние не трябваше да си тръгваме — каза Ричър.
— Там и без това гъмжи от полицаи — отвърна Фрьолих. — Скоро ще дойдат и екипи на ФБР. Това е тяхна работа. Нашата е да охраняваме Армстронг. Иначе и аз мисля като теб.
— Какво представляваше тая пушка? Ти видя ли я?
Тя поклати глава.
— Ще получим подробен доклад. Била в чувал. Найлонов сак или нещо подобно.
— Скрита в тревата, така ли?
Тя кимна.
— В основата на оградата, където тревата е по-висока.
— Откога е заключена църквата?
— Още от неделя вечер. Преди повече от шейсет часа.
— Явно ония типове са отключили с шперц. Бравата е стара, доста примитивна. Ключалката е толкова голяма, че можеш да си пъхнеш ръката вътре.
— Сигурен ли си, че не си ги видял?
Той поклати глава.
— Аз тях не, но те са ме видели. Били са в църквата, когато влязох. Забелязали са къде скрих ключа. После са отключили и са избягали.
— Ти най-вероятно спаси живота на Армстронг. А също и кожата ми. Само дето не разбирам техния замисъл. Казваш, че са били в църквата, а пушката им е била скрита на сто метра от тях?
— Чакай да узнаем каква е била пушката. Може би тогава ще разберем какво става.
Още щом стигна края на пистата, самолетът зави и мигновено се ускори. След няколко секунди вече се изкачваше устремно към небето. Няколко минути по-късно пронизителният писък на двигателите леко заглъхна и журналистите подновиха въпросите си за външната политика на новия президентски екип. Изобщо не се поинтересуваха от причините за внезапното прекъсване на визитата.
Самолетът кацна в базата „Андрюс“ точно в шест и трийсет местно време. Вашингтон ги посрещна утихнал. Дългият уикенд за Деня на благодарността бе започнал същия следобед.
Кортежът се понесе по Бранч Авеню право към центъра, откъдето се насочи към Джорджтаун. Армстронг бе преведен през белия ръкав и най-после се прибра вкъщи. Колите обърнаха и поеха към гаража. Стайвесънт го нямаше в кабинета му. Ричър и Нили придружиха Фрьолих до бюрото й, където тя прегледа резултатите от търсенето в базата данни на Националния информационен център, което бе задала още сутринта. В горната част на екрана имаше гордо съобщение, че търсенето било приключило за пет часа и двайсет и три минути и били намерени 243 791 файла, отговарящи на зададените параметри. Машината бе регистрирала безпристрастно всички случаи, в които се споменаваха две или повече от понятията писмо, документ, отпечатък от палец и подпис. Средно по трийсет файла на ден за всеки от изтеклите 7305 дни на последните двайсет години.