— Брайс, моля те, млъкни и ме слушай. Оказа се, че ванът е пипан. Искам да отиде в отделението за доказателства и да бъде обработен. Имам и допълнителни улики в един шкаф, които трябва незабавно да заминат в лабораториите.
Дадох му списък с това, което исках лаборантите да проверят най-напред.
— По всичко личи, че има биологичен материал като кръв и тъкани, и искам ДНК възможно най-бързо — добавих. Стоях права във вана, а Марино се бе привел под безмилостния дъжд като Йори от „Мечо Пух“. — И изследвайте доказателствата, защото виждам прах, влакна и неизвестен материал, който прилича на кварц. Плюс следи от инструмент по един винт.
— Кварц и винт? О, боже, звучи вълнуващо!
— Ърни да се заеме веднага.
Ърни Копел беше моят старши изследовател. Превъзходен микроскопски анализатор, един от най-добрите.
— Пращам му съобщение, докато говорим — каза Брайс в слушалката ми. — И между другото какво е това думкане във фона? Звучи като че ли някой бие барабан с тояга.
— Поглеждал ли си през прозореца?
Настана мълчание и си го представих как поглежда, след това чух изненадания му глас:
— Я виж ти! Акустиката в тази сграда е невероятна. Не бих чул и земетресение, пуснал съм и щорите, защото навън е страшно потискащо. Просто забравих, че имаме потоп. Пращам съобщение на Джен да смени вана, ако нямате нищо против.
Всъщност имах. Джен Гарейт беше криминологът, когото назначих миналата година, след като Марино напусна работата си в КЦК и отиде в полицейското управление на Кеймбридж. Тя все още не можеше да го замести и никога нямаше да успее. Не беше добър избор с тесните й дрехи, крещящи бижута и неутолимо желание да е център на вниманието. Не можех да понасям флиртуването и лекомислието й. Смятах да започна процедура по освобождаването й, но лятото ми се бе изплъзнало.
— Добре — примирих се. — Кажи й, че насам пътува подкрепление и че не трябва да им пречи или да минава пред колата им.
— Подкрепление от тактическа група ли?
— Моля те, просто ме слушай, Брайс. Ще изтегля вана, за да може тя да го заобиколи и да паркира джипа пред него. Тогава ще може да си тръгне, аз също. Не бива да влиза в къщата. Да ми се обади в секундата, в която пристигне, и аз ще я посрещна пред вратата на кухнята и ще си сменим ключовете.
— Разбрах. Току-що й казах да тръгва към вас с една от амфибиите, с които се правят туристическите обиколки. Шегувам се. — Струваше ми се, че не диша, докато бърбори непрекъснато. — Толкова е нечестно. Онзи ден поръчах да измият всичко. Колите ни бяха бели и лъскави, направо идеални, а сега това?
— Да, справяш се страхотно с почистването на колите и точно затова съм сигурна, че топчето боклук, което намерих, е дошло от другаде и някак си е попаднало във вана. Важно е да кажеш това на Ърни.
— Обичам топчета боклук — каза Брайс, сякаш говореше за домашния си любимец. — Е, стига да не са в моята къща. Но няма как да са. Както и да е, кой знае каква история има за разказване вашето малко топче боклук. Косми, козина, кожни клетки, влакна и всякакви други мръсотии, които полепват по хората.
Помолих го да обясни на Ърни, че във вана съм намерила и странна стрела и че съм видяла мръсотия и лепило.
— Те са по стрелата, вероятно и по топчето боклук, и ако е така, това ще означава, че са дошли от едно и също място — добавих. — Може в някакъв момент да са били някъде заедно. Трябва да можем да го видим под микроскоп, а с рентгенова спектроскопия трябва да можем да съберем и химическа информация.
— Разбрах. Ще го обясня на Ърни дума по дума. Знам, че Ан вече му е пратила нещо. Не точно пратила. И като сме на темата за събиране на доказателства? Тя го направи по правилния начин: дойде тук, заведе го под номер и така нататък. Ако някой се опита да я оспори в съда. Искам да кажа, че удържаме положението.
— Оценявам това — казах му. — И като стана дума, искам записите от охранителните камери на КЦК да бъдат прегледани, за да се види дали някой не е влизал в паркинга и дали не е пипал вана или нещо друго.
— Но как някой би могъл да мине през оградата или през портата?
— Добър въпрос, но къде другаде би могло да се случи? Кога каза, че са почистени колите?
— Нека помисля. Днес е петък. Значи онзи ден, в сряда.
— Мисля, че можем смело да заключим, че щетата е нанесена по време или след почистването на вана. Иначе стоп, закачен само с един винт, щеше да бъде забелязан. Какво предаде Ан на Ърни? Да не би да е намерила нещо важно?