— Нямам търпение да изтичам в лабораторията му да попитам.
Затворих и казах на Марино:
— В нашите коли няма боклук. — Слязох. Беше все едно да вървя под водопад. — Знаеш по-добре от всички колко педантично чистим и дезинфектираме превозните си средства. Не е възможно да има боклук, прах, паяжини или нещо подобно в тях.
— За какво говориш? — попита той. Хромираната конструкция, уплътнителят и външното стъкло на стоп светлината бяха свалени, но без да се разкачват от жиците.
— Чу ли какво си говорех с Брайс?
— Не чувам нищо тук. Чувствам се като в пералня. Това определено е пипано, и то с очевидната цел да се подхвърли нещо във вана. Който го е направил, е имал познания по механика и е наясно с подобен вид превозни средства.
— Или по-специално с това превозно средство. — Все едно стоях под душ.
— И аз това си мисля. Когато искаш голяма кола, която да използваш като мобилен офис и команден пост, винаги трябва да следиш да е в изправност и с достатъчно бензин. Всеки, който те познава, знае, че го правиш.
— И специално поисках този ван сутринта, защото знаех, че Шанел Гилбърт ще е заплетен случай. Дори да беше само нещастен случай, имаме кървава сцена с много въпроси. Имаме известна жертва и важни съседи в Кеймбридж. Имаме и евентуални обществени усложнения.
— Значи смело е можело да се предположи, че трябва да се пипне точно тази кола — каза Марино.
Пристъпих към него. Бях до глезените в локва, докато разглеждах правоъгълното гнездо на стопа. Видях дупката с минаващите през нея кабели. Той беше прав. Стрелата спокойно можеше да мине през нея.
— Ако е вкарана оттук, а аз смятам, че е така — казах, — това е важно, защото предполага, че който го е направил…
— Знаем кой е — изсумтя Марино. — Защо не започнем да се държим така, все едно знаем, че е тя! Кой друг би могъл да е?
— Опитвам се да съм обективна.
— Не си прави труда.
— Това, което се канех да кажа, беше, че не е задължително да е влизала във вана. Значи не е имала нужда от ключ.
— Точно така. Само е махнала стъклото и металната част и е стигнала до дупката, през която минават кабелите — обясни той. — И имаш достъп, имаш начин да вкараш нещо във вана, без да го отваряш. Така че е било фасулска работа да мушне стрелата. Маха стопа, бута го настрани, пъха стрелата и връща стопа на мястото му. — Той демонстрира. — Отнема не повече от три секунди.
— И това е направено, докато колата е била паркирана на алеята на Луси.
— Мисля, че болтовете са били развити по-рано, може би докато ванът е бил на паркинга на КЦК. Но се съмнявам, че стрелата е пъхната тогава, иначе щяхме да я чуем да се търкаля. Караме това чудо откакто се видяхме в твоя кабинет сутринта. Не сме чули нищо да трака, докато не тръгнахме обратно насам.
— Искаш ли да сложим това в плик? — попитах.
Марино кимна утвърдително. Бяха останали следи от инструменти. Щяхме да накараме Ърни да ги сравни с онези, които бяхме намерили по подаръците от Кари. Медните куршуми. Гилзите. Монетите, които бе лъснала в специален уред и ми бе оставила в двора на рождения ми ден 12 юни. Стрелите, с които бе убила гмуркачите на полицията и бе простреляла мен три дни по-късно.
Върнах се в задното отделение на вана. Сложих си чисти ръкавици и Марино ми подаде частите на стопа. Откъснах още бяла опаковъчна хартия от ролката на плота. По пода от мен капеше вода.
— Вероятно нямаше да забележиш, че е останал само един винт, освен ако специално не си погледнала. — Той говореше високо, а аз започнах да увивам. — Но стопът е щял да падне бързо, ако минеш през достатъчно голяма дупка на пътя… Леле! — Той вдигна очи към бушуващото тъмно небе, към стените вода, които се изливаха по лицето му. — В такова време и птиците се давят.
32.
Затръшнах двойната врата и я заключих. Огледах превзетия от дъжда имот, докато вървях под потопа към кабината на вана.
В далечината по Братъл стрийт бавно се движеха коли. Предните им фарове пробиваха мъглата. Търсех с очи тактическата група. Трябваше да дойде всеки момент. Но чакането ми се струваше безкрайно, още повече докато дъждът вреше по асфалта. Вятърът виеше и стенеше край къщата и през дърветата, сякаш бяхме обидили някакъв дух.
Качихме се в кабината на вана. И двамата бяхме толкова подгизнали, че вече нямаше значение, а аз не се чувствах по-сигурна от това, че към нас пътува подкрепление. Не се чувствах в безопасност.