Не ми пукаше кой или какво пътува към нас — патрулка или тактическа група. Нищо не можеше да ми донесе спокойствие точно сега, защото изглеждаше, че не владеем положението. Не ние правехме изборите. Дори когато си мислехме, че идеята е наша, откривахме, че може би не е.
Бяхме надхитрени и манипулирани. Марино се чувстваше по същия начин. Откакто му казах за видеата, той прие, че тази сутрин сме се събудили в пълно неведение, че денят ще принадлежи на Кари Гретхен. Но беше точно така, а тя пък сигурно се бе събудила в екстаз от диаболичния си театър.
— На това му казвам прецакване — каза Марино, докато затваряхме вратите, а потопът чукаше по металния покрив. — Никъде не можем да отидем, включително и в къщата. Не можем да чакаме навън на алеята, освен ако не искаме да се удавим или да сме мюрета. Затова сме приклещени в проклетия ти ван. Приклещени сме вътре целия скапан ден. Струва ми се, че ще останем в него до края на живота си.
— Сигурно е пъхнала стрелата вътре точно преди бурята. И то под носа на ФБР! — Не исках да му слушам оплакванията.
Интересуваше ме как е възможно това. Какво бе направила? Невидима ли беше? Това ли бе намекнала Луси и дали Кари бе научила нови номера, откакто за малко не ме уби във Флорида?
— Точно така. Под носа на шибаното ФБР. — Марино запали цигара и аз включих двигателя, за да може той да отвори малко прозореца си. — Но никой не би могъл да направи нещо подобно в имота на Луси, без да бъде заснет от камерите.
— Не съм сигурна, че е така, ако човек знае точно къде са камерите и какъв периметър покриват. Или ако има начин да проникне в системата и по някакъв начин да я манипулира. Или пък има някакво друго обяснение. — Спомних си пак за метаматериала.
— Е, предполагам, че начинът, по който паркира, частично е блокирал видимостта към задната част на вана, защото джипът на оня задник, агента на ФБР, я закриваше — каза Марино. — Но трябва да питаме Луси дали може да ни помогне. Или Джанет.
— Според тях вчера и днес сензорите за движение са уловили нещо, но камерите не са. Луси казва, че е станало около четири часа и двете сутрини.
— Може да е била катеричка, заек, нещо ниско до земята. — Той изтръска пепелта през прозореца.
— Това не би включило сензорите за движение. Там хем е имало, хем е нямало нещо. Тя каза, че не може да си го обясни.
— Никога не вярвам на Луси, когато казва, че не може да си обясни нещо. Ерин Лория би трябвало да знае, ако нещо е било уловено от камерите.
— Сигурна съм, че знае доста. — Усетих прилив на враждебност и осъзнах колко я мразя и обвинявам.
— Можем да се обзаложим, че е следила мониторите и е прегледала записите — каза той, когато включих отоплението на прозорците и чистачките. — Може да е видяла нещо, което да ни помогне.
— Няма да я питам нищо. — Чудех се доколко той помни времето, когато Луси бе в академията на ФБР, и го сръчках. — Известно време като нов агент тя е живяла в общежитието на Луси — припомних му. — Общежитието „Вашингтон“. Били са на един етаж.
— Когато я видях тази сутрин, не ми се стори позната и също така не съм сигурен по какъв повод съм могъл да я срещна тогава — каза той. — Идвал съм в Куонтико само когато сме работили по случай или да се видя с теб. Откъде да познавам Ерин Лория?
— Не е задължително. Но като имам предвид какво видях във видеата, тя може да е имала връзка с Кари. — Разказах, че Кари и Луси се бяха карали жестоко и може би бяха скъсали заради бившата кралица на красотата от Тенеси, която днес бе нахлула в имота на Луси и освен това бе омъжена за федерален съдия.
— С агенти навсякъде, а във въздуха да лети хеликоптер? — Марино бършеше кал, стръкове трева и листа, полепнали по голите му прасци. — И ние сме там? И тя оставя вероятно оръдие на убийство в твоя ван за разследване на местопрестъпления? — Не говореше вече за Ерин Лория. Говореше за Кари. — И защо? За да ни измъкне оттам? За да ни помогне да работим по друго местопрестъпление, за което дори още не знаем?
— Дори да се е сетила, че днес ще карам тази кола, трябва да се запитаме за какво местопрестъпление е знаела предварително. — Включих на задна скорост и погледнах в огледалото за обратно виждане. — И аз гласувам за това.
Потеглих назад, след това напред, опитвах се да се отдалеча максимално от алеята, без да се блъскам в храсти или дървета. Предложих да имаме предвид, че тя може да е планирала и забъркала всичко, което преживявахме, включително и местопрестъплението на това убийство, на което се намирахме в момента. Че е знаела, че лично ще дойда тук, и кое превозно средство ще избера.