Кон, глухар, бизон, риба със стъклено око, филигранно направени, но мръсни и без живот. Нямаше нищо цветно и свежо. Декорацията беше великолепна, но статична и безлична, освен предметите, които ми приличаха на талисмани, символи, обредни инструменти — и часовниците. Няколко бяха стари колкото къщата, имаше един стенен с формата на фенер и един готически швейцарски часовник.
— Не мисля, че икономката се е грижела достатъчно за това място — казах. Все по-силно се тревожех за тактическата група.
— Главната спалня е в дъното на коридора. — Марино отиде до един прозорец и дръпна тежкото тъмночервено френско жакардово перде. — Доста е отдалечена от входната врата и ако си в леглото, може и да не чуеш, ако някой звънне. — Погледна навън в мрачния дъждовен следобед. Чувах леещата се от небето вода и вятъра, но нищо друго.
— Не знам колко плащат на Елза Мълиган или колко часа работи, но май си пилеят парите. — Продължавах да наблягам на това, защото Марино не се интересуваше от моята домакинска наблюдателност, а трябваше.
Опитах се да си представя Елза Мълиган според начина, по който ми бе описана, виждах големите й очила, щръкналата черна коса. Хайд бе казал, че първото му впечатление било, че става въпрос за семейна приятелка от Лос Анджелис и че изглеждала странен избор за икономка. Очевидно не беше старателна и трудолюбива, поне не и в чистенето. Ако идваше всяка сутрин в осем, какво правеше, докато беше тук? Това, което бе казала на Хайд, ми се стори като още една от историите, в които се очакваше да повярваме, но която не се връзваше.
— Ако Шанел е била в дъното на къщата, само по халат, да се чудиш как тялото й се е озовало близо до входната врата — каза Марино, докато се ослушвах за скърцащо дюшеме, за затварящи се врати, за гласове. — Няма ли начин икономката да е преместила тялото там?
— Шанел не е била убита на едно място, а след това влачена или носена във фоайето, ако това питаш.
— Но избърсаната кръв, която видяхме, когато напръска мрамора — припомни ми Марино. — Може би има още следи, които са били измити.
— Подозирам, че целта на чистенето на кръвта във фоайето е първоначално да останем с впечатлението, че е било нещастен случай. Ако паднеш от стълба, няма да пръснеш кръв навсякъде. — Огледах се и се ослушах за тактическата група. — Ако искаш да примамиш хората да тръгнат по погрешната пътека в началото, е най-добре да почистиш всичката кръв или други улики, които не съвпадат с това, което се опитваш да представиш — добавих, докато чакахме за някакъв знак, че в къщата с нас има още четирима едри мъже.
Заслушах се в дъжда и часовниците. Поривите на вятъра караха прозорците да тракат. Нищо друго не чувах.
— И този човек е знаел, че ще намериш следи от избърсаната кръв и че ще се сетиш какво се е случило. — Марино се приближаваше към мига, в който щеше да изрече неизбежната и злощастна истина, в която вече бях сигурна. — Няма съмнение, че Шанел е била убита там, където е намерена. Очевидно е, нали?
— Ако съдя по разпръскването на кръвта, да — отвърнах. — Получила е фатално нараняване при срещата с мраморния под. Което не означава, че там е станал първият сблъсък.
— Като че ли някой я е бутнал на пода без много усилие и е започнал да блъска главата й.
— Ако съдим по първоначалния ми оглед, компютърната томография и това, което ми каза Люк, изглежда точно така.
— Това сме го виждали и преди, докторке. — Марино нямаше предвид, че сме виждали такива неща изобщо в практиката си. Намекваше за смъртни случаи, причинени от удар с тъп предмет, които се бяха случили през последната година. Агентът по недвижими имоти Пати Марсико беше пребита до смърт в Нантъкет, младата Грейси Смитърс бе умряла по подобен начин на скалистия бряг на Марбълхед.
— Кари Гретхен обича да разбива така главите на хората. — Той вече бе надушил следата й, бе съсредоточен върху нея и нямаше връщане назад.
— Поне при няколко убийства, които са ни известни.
— Онова в Нантъкет предния Ден на благодарността. После онова в Марбълхед през юни. Тя сменя начина си на действие. Бой, намушкване, стрелба със снайпер, харпун. В къщи, на открито, на кула, на яхта, под вода. Каквото й се прииска.
Наведе се към ръчно изработената сребърна риба на масичката, побутна филигранната опашка с кокалчетата на ръката си, облечена в лилава найлонова ръкавица.
— Това е малко странно. Всъщност е кутия. — Тонът му бе гневен. Той взе рибата, опашката й се заклати, а очите й се взряха в мен. — Тежка е. Сигурно е цялата от сребро. Но не мога да я отворя, защото е залепена. Помирисвам лепилото, значи не е било нанесено много отдавна. Може би докато ни е нямало. Може би по същото време, когато са били навити и часовниците. Не чувам нищо да трака в нея. — Той я разклати леко. — Чуй ме значи сега, докторке. Случилото се с Шанел Гилбърт е на лична основа. Намесен е секс. Не е било влизане с взлом или някакво друго престъпление, което е излязло от контрол и е свършило като убийство. Очевидно това, което виждаме, е извратено и гадно, освен това ни разиграват и ние знаем кой го прави. Разбира се, това е моето мнение. Не съм такъв експерт. Не съм Бентън.