— Говориш за края на шестнайсети и началото на седемнайсети век — отвърнах.
— Твоето счупено мънисто би трябвало да е толкова старо.
— Дай ми подробностите, Ърни.
— Имаме фрагмент с прилични размери, който е фасетиран, направен е от три слоя стъкло, вероятно в калъп на топлината на маслена лампа, не е дърпано или духано стъкло, за което се изисква съответната работна среда и оборудване като пещ. Някога правенето на мъниста е било домашен занаят, като да си печаташ собствени пари, обикновено довършителната работа се е състояла в това да се добавят точки от цветно стъкло или тънки нишки от злато, мед, сребро, черешката на тортата на безвкусната дрънкулка.
— Колко голямо? — Продължавах да говоря завоалирано, напрежението ми нарастваше и ме разпалваше.
— Пет на три милиметра от мънисто, което предполагам, че е било с размери около десет милиметра, което отговаря на така наречените търговски или робски мъниста. Предполага се, че Христофор Колумб ги е разменял за продукти и разрешение да плава през чужди води. Не се впечатлявай. Просто го намерих в интернет. Такива мъниста са били също така основната валута за търговията с роби в Западна Африка. Нали знаеш — даваш малко лъскави дрънкулки и отплаваш с кораб, пълен със злато, слонова кост и роби.
— Спомена цветове. — Нямаше съмнение, че това, което описва, напомня приличащия на кварц метаматериал, който бях намерила в имота на Луси.
— Сини нюанси с малко зелено — каза Ърни и аз се сетих за крилото от хлебарка.
Не бях видяла нито живи, нито мъртви насекоми в къщата, като изключим мухите. Спомних си за топчето боклуци в чистия ми ван. Замислих се и за частичките, полепнали по оперението от кожа на стрелата, която ми бе оставена като зловеща изненада. Предмет, донесен от друго място, а може би същото важеше и за стъкленото парченце. Нищо от видяното досега не ме навеждаше на мисълта, че мънистото е от къщата, поне не и от стаите, които бях претърсила.
— Обади ми се веднага щом има още нещо — казах на Ърни. — Джен скоро трябва да е при вас…
— Вече пристигна, остави вана, скоро ще трябва да се заема и с него. Някакви други указания освен тези, които предаде Брайс?
— Работете колкото можете по-бързо.
— Отварям един от пакетите ти, докато разговаряме.
— Любопитна съм за евентуален общ произход. — Толкова бях тайнствена, че почти не ми се разбираше. Започвах да се ядосвам. — Разбираш ли ме? — Бях като бомба, която всеки момент ще избухне.
— Казано по-ясно, искаш да знаеш дали някои или всички тези неща са от едно и също място.
— И какъв вид място. Възможно най-подробно и най-бързо.
— Ако разбера къде е, ще ти там точен адрес. — Хем ме дразнеше, хем не. Ърни щеше веднага да се заеме, защото ме познаваше. Работехме заедно от години. Той бе търпелив и изслушваше, което за жалост не можех да кажа за Брайс. Пак се чух с него по телефона. Казах му много сериозно:
— Имам десет секунди. Когато бях тук тази сутрин, не видях нищо подобно на това, което ми описахте с Ърни.
— Вероятно не е имало как.
— Къде беше? — Едва се удържах да кажа думите „стъкло“ и „мънисто“. — Къде точно по тялото? — Бях на ръба да си изпусна нервите.
„Не й доставяй това удоволствие.“
— Както казах — в кървавата пихтия. Беше се замотало в изцапаната й с кръв коса — каза Брайс.
— Добре. На Харолд му се стори, че е видял нещо подобно, но след това не могъл да го намери.
— Е, Ан го намери с компютърна томография. Светна като „Тайм Скуеър“, а беше мъничко като счупено грахче. Невероятно е да го видиш увеличено петстотин пъти на електронния микроскоп. Виждат се следите от инструментите, където е било хванато, когато стъклото е било разтопено — каза той жизнерадостно, сякаш водехме приятен разговор.
— Брайс, трябва да съм сигурна, че името Шанел Гилбърт или някоя друга информация за нея и за случая няма да бъдат оповестени публично.
— Със сигурност не и от нас. Но знаете, разбира се, че го има в Туитър.
— Не знаех.
Луси сигурно знаеше, че тя е мъртва.
— О, да. Отпреди малко. Но не съм изненадан. Вече няма никакви тайни — напомни ми Брайс.
— Какво се казва там?
— Само че дъщерята на известната продуцентка Аманда Гилбърт е била намерена мъртва в Кеймбридж тази сутрин. Не знам кой го е туитнал. Май доста хора.