Това можеше да означава, че се е хранила с нападателя си, вероятно в къщата, вероятно на кухненската маса, която бе подредена с колекционерската чиния, свалена от стената. Вероятно Шанел бе станала, след като се е нахранила, и малко по-късно е била пребита до смърт. Ако е била излязла на вечеря и е била нападната в някакъв момент след като се е върнала у дома, храносмилането й щеше да е по-напреднало. Пак се сетих за липсващия боклук от кухнята. Проиграх наум сценарий, в който някой донася храна отвън. Може да е била Шанел. Може да е бил убиецът й — може да е била Кари Гретхен.
Представих си как Шанел яде, а минути след това е нападната и убита. Стори ми се любопитно, че в кухненския боклук нямаше следи от последното й хранене. Нямаше и в големите кофи за боклук до къщата. Нямаше касова бележка от ресторант. Но на мен не ми трябваше подобно доказателство, независимо колко щеше да ми помогне. Съдържанието на стомаха на Шанел ми казваше, че е яла преди да умре. Не знаех дали убиецът й правилно е предвидил какво ще открием по време на аутопсията. Може би дори Кари не бе добре запозната с нюансите на храносмилането.
Ако не беше казаното от икономката, бих определила, че убийството на Шанел Гилбърт се е случило двайсет и четири часа по-рано от времето, което се очакваше да приемем. Не тази сутрин, а вероятно вчера по обед или още по-предната вечер. С други думи — в сряда. Същия ден Брайс бе уредил почистването на колите на КЦК. Вероятно същия ден някой бе пипал стопа на вана.
Икономката или бъркаше, или лъжеше.
— Какво наистина се е случило тук? — промърморих.
Дюшемето бе покрито с ориенталски килим. Копринените завеси в цвят слонова кост бяха дръпнати и зад тях се виждаха спуснати непроницаеми щори.
— Охо! — Марино беше точно зад мен. — Когато започнеш да говориш с мъртъвци, е време да си ходим.
Влязох и помирисах цветя и подправки. Следвах интуицията и обонянието си. Ароматът ме заведе до шкаф с чекмеджета.
— Искам да ги отворя — казах на Марино.
— Заповядай.
— Погледна ли ги, когато бяхме тук сутринта?
— Нямах причина да ровя в личните й вещи, не че имаше и време. Тогава ставаше въпрос просто за нещастен случай. След това трябваше да бързаме към дома на Луси.
— Е, върнахме се.
— Да, върнахме се.
Усетих го как се взира в мен. Почувствах настроението му, раздразнението му. Намерих това, което търсех, още в първото чекмедже, което отворих.
В него нямаше нищо друго освен кръгъл керамичен ароматизатор. Взех го и разпознах миризмите на лавандула, лайка, лимонова върбинка и още нещо, което не очаквах и не можех да определя. Беше леко тръпчиво, което е странно за домашен ароматизатор.
— Може да са правили нещо заедно. — Марино не сваляше очи от мен. — И мисля, че знаеш за какво говоря. И не искам да казвам нищо повече от това.
Наистина знаех за какво говори и нямаше нужда да казва нищо повече. Усещах значението не от думите, а от начина, по който ги произнесе. Марино предполагаше, че Шанел и Кари може да са се познавали. И дори нещо повече от това. Сам бе стигнал до това заключение.
— Ароматизаторът е старинен, но пълнежът е отскоро. — Потвърждавах пред него, че по всичко личи, че и някой друг освен Шанел е ползвал къщата.
Това водеше до меко казано нови неприятности от същия вид. Ако Кари бе познавала Шанел и Шанел бе познавала Луси, тогава между трите имаше връзка. Шанел бе убита. Съществуването на Кари не можеше да се докаже. И така Луси се озоваваше в ръцете на ФБР. Тревожех се, че това може да е причината за всичко, но не можех да отгатна защо.
Отворих другите чекмеджета.
— Този ароматизатор е стар — казах. — Не е копие и изглежда от същото време, когато е построена тази част на къщата, около Гражданската война, вероятно по-рано или малко по-късно. Не мога да кажа със сигурност. Но определено не е седемнайсети век.
Прокарах пръст по прилежно сгънатите спортни дрехи, потници и клинове. Дамски размер S. Някои бяха още с етикетите. Никоя от дрехите не беше евтина.