— Моето предположение е средата или краят на осемнайсети век — продължих. — Важното е, че изсушените билки, цветята или маслата вътре са свежи, иначе нямаше да миришат толкова силно.
— Да го пратим ли в лабораторията? — Той отвори закопчалката на куфарчето.
— Да… — Мисълта ми блокира от внезапното усещане, че се намирам в кръчма. Спрях и се съсредоточих. След това се сетих.
— Мирише ми на хмел — казах на Марино и на този, който може би ни подслушваше.
— Хмел? Дето от него правят бирата?
— Да. Като в пивоварните. — Гласът ми бе силен и кънтящ; дадох си сметка, че звучи агресивно. Но пък тази игра се играе от двама.
— Като го каза ми се допи бира — каза Марино.
— Хмелът има и други приложения, включително в медицината — обясних му уж просто така, между другото.
Той подуши въздуха.
— Не го помирисвам, но това не е нещо ново, когато съм с теб. Мисля, че си била хрътка в някой предишен живот. Ще е интересно да разберем дали Шанел не е имала някакви проблеми. Дали не е била болна.
— Не вярвам. Поне нямаше нищо очевидно при първоначалния преглед. Ще видим какво ще излезе от хистологията, но Люк щеше да спомене, ако е намерил какъвто и да е знак за болест или някакви друг сериозен проблем.
— Е, не съм експерт — каза Марино, — но повечето от нещата, които виждаме в тази къща, свързвам с хора, които се тревожат от лош късмет, разклатено здраве или че умират.
Кари беше сключила пакт с бога, че няма да я постигне подобна съдба.
Чух я как говореше във видеото, как разказваше историята на живота си, сякаш можеше да изпитам съчувствие към нещо, което бе преживяла. Не изпитвах. Бях отишла отвъд хуманността и разбирането. Не ми пукаше. Виждах бледата й кожа и късата й платиненоруса коса, как чете сценария си и вдига шишето с нейната специална защитна отвара, за която твърдеше, че я държи вечно млада.
— Възможно е това, което виждаме, да сочи към някакво притеснение относно здравето или някакъв проблем, вероятно такъв, който причинява дискомфорт, болка или срам, например тик, тремор или деформация — продължих да обяснявам на Марино, но всъщност говорех на нея. — Можем да заключим, че тя има атипична система от вярвания, с други думи делюзии, за лечебната сила на някои растения и други естествени материали като металите.
„Мед.“
— Хмелът е всъщност братовчед на канабиса и се използва за свиване на тумори и лечение на безсъние. — Сложих ароматизатора на скрина. — Подозирам, че Шанел или някой, който е живял при нея, са страдали от безсъние, тревожност, депресия или някаква друга нестабилност в настроението. — Представих си реакцията на Кари, ако слушаше това.
Тя не понасяше добре ударите по нарцисизма й. Справяше се лошо с тях. Обикновено с убийство.
— Но медицинската марихуана не се връзва с това. Тя не е суеверие. Не е магия — добавих. — Тук ли е била държана? Скривалището не е сто процента сигурно.
Марино отвори малкия гардероб. Вътре имаше много малко окачени дрехи, само няколко ризи и сака, както и кедрови дъсчици за прогонване на молците. Той вдигна една махагонова аптечка за зацапаните сребърни дръжки, сложи я на килима и отвори избелелия капак, подплатен с червено кадифе. Не беше заключен. Не изглеждаше, че Шанел се е притеснявала някой да не й открадне лекарството, ако приемехме, че е нейно.
В кутията имаше дървени прегради и малки чекмедженца, пълни с шишенца с тинктура от канабис, дъвки с марихуана и пластмасови кутийки с пъпки. Индика. Сатива. Различни смеси канабидиол. Взех едно шишенце. Името на фирмата беше „Каначойс“. На етикета нямаше нищо, което да ни подскаже къде е произведено съдържанието, но бях съгласна с по-раншното съждение на Марино.
— Не е оттук. — Върнах шишенцето на мястото му. — Сигурна съм, че в Масачузетс няма фирми, които продават подобни неща, и че лекуващите нямат достъп до тинктури от такова високо качество. Сериозно се съмнявам, че нещо такова може да се намери по целия Източен бряг. Може би някой ден, но не и сега.
— Предполагам, че е от Калифорния. — Марино се бе върнал на предишния си извод, че източникът може да е богатата майка с много връзки.
— Може да е и от Колорадо. Или от щат Вашингтон. — Взех друго шишенце с петнайсет части канабидиол и една част тетрахидроканабинол. Пластмасовата запечатка около гърлото му бе счупена.