Отвинтих капачката и извадих капкомер. Тинктурата вътре беше гъста и златиста. Миришеше приятно на билки и нямаше нищо общо с домашно приготвените екстракти, които бях виждала — черни, приличащи на катран пасти, прекалено горчиви, за да ги държиш под езика си или да ги смесваш с храни и напитки. Изникна ми споменът защо бях изследвала всичко това. Свари ме неподготвена, връхлетя ме внезапно, тъжно, мощно.
Не много отдавна бях научила за медицинската марихуана повече, отколкото си мислех, че някога ще ми се наложи да знам. Говорих със специалисти, търсех в интернет и поръчвах нелегални продукти, когато разбрах, че сестрата на Джанет е диагностицирана с рак на панкреаса в четвърти стадий. Разговарях с лекари, които се бяха специализирали в алтернативната медицина. Прочетох всички статии, които успях да намеря. Нищо, което можех да доставя легално, нямаше да помогне на Натали и се чувствах ужасно от това. Все още се чувствах така, когато си спомнех дискусиите късно вечер, усещането, че не е честно, стреса и ядосания глас на Луси, когато казах, че сме направили всичко, което сме могли. В рамките на закона наистина го бяхме направили.
„Майната им, какво още може да се направи“ — бе казала. Спомних си, че когато го каза, с Джанет седяха на кръглата пейка около голямата магнолия в моя заден двор. Слънцето залязваше, пиехме бърбън и те разказваха за химиотерапията. Натали не можеше да яде. Едва преглъщаше вода, без да я повърне. Болеше я, беше депресирана, имаше нужда от медицинска марихуана. Във Вирджиния не беше законна. Тук, в Масачузетс, и до днес няма добри продукти. Само пъпки, които според Луси са по-рисковани за нелегална търговия. Тревата е трудна за криене от обучени кучета и недоброжелатели, така бе обяснила.
Вечеряхме в моята къща, когато тя каза това, и после стигнахме почти до скандал. Луси отправи заплахи и не бих искала да бъда разпитвана за това под клетва. Можех да си представя как някое подобие на Джил Донахю ще ме разкъса на парчета:
— Доктор Скарпета, вашата племенница правила ли е пред вас изявления, че няма уважение към закона?
— Само когато законът е глупав.
— Това „да“ ли е?
— Отчасти.
— Какво точно каза тя? По кое време? Ами наскоро?
— Каза, че не изпълнява глупави закони, направени от глупави хора. Не беше много отдавна.
— И това не ви се стори притеснително?
— Не съвсем.
Логистиката и законовите подробности не могат да спрат Луси, ако е взела решение, а според нейния начин на мислене целта оправдава средствата. Винаги. Без изключение. Без значение как стига до целта. Само можех да си представя какво бе направила през последните няколко месеца, докато Натали умираше. Луси така и не ми бе казала. Аз не я и питах. Летя с частния си самолет до Колорадо. Летя с него и с хеликоптера си от Вирджиния и обратно, но не казваше нищо и аз не питах.
Щях да я попитам за „Каначойс“ и дали знае къде се намира тази фирма. Защото би могла да знае, а това бе важна информация, тъй като имаше шишенца с такъв етикет на местопрестъпление с убийство, вероятно оркестрирано от Кари Гретхен. В обичайния случай щях да звънна на Луси и да й задам много въпроси. Но нещата бяха необичайни и ако бе заложен капан, щях да се погрижа не моята племенница да попадне в него. Не знаех дали хората на ФБР все още са в имота й. Не знаех дали Ерин Лория не е там и не се опитва да разпитва или арестува Луси, или кой знае още какво. Не исках да влошавам нещата.
Освен това съвсем скоро щяхме да имаме прекалено много време да си говорим, тъй като те щяха да живеят в къщата ми. Луси, Джанет, Деси и Джет Рейнджър щяха да дойдат при мен и Бентън, с нас щеше да е и Сок, нашата осиновена хрътка. Щяхме да сме заедно дълго време и се успокоявах от мисълта, че без солидни доказателства всичко това ще премине.
Не съм тъпа. Нито наивна. Но сякаш се надвесвах над съдбата си, гледах надолу към някакъв тъмен силует, който не можех да понеса да приближа или да разпозная, и знаех, че се самозаблуждавам. Отричах какво има най-голямо значение за мен, а това бяха Луси и Бентън. И Марино. И всички, които обичам.
— Да занесем всичко това в лабораторията — реших за съдържанието на старинната аптечка. — Ще го анализираме и ще видим какво точно е.
Приближих се до леглото и помирисах същия тръпчив растителен аромат, към който обаче бе добавено нещо.
Мента.
39.
И двете възглавници изглеждаха така, сякаш на тях е спано. Под лявата, която бе по-близо до банята, имаше черна копринена торбичка с връзки. Приличаше на домашно направен ароматизатор и пак ми напомни за същото. За прясно изстисканите сокове, свещите във всекидневната и наскоро навитите часовници. Някой проявяваше трудолюбие, работеше с пресни плодове, зеленчуци, билки и хомеопатични лекарства, но нямаше следи, че подобна дейност е текла в тази къща. Нито в една от стаите, които бяхме претърсили досега.