„Това е подготовка за регенерация на кожата… Просто използвай нещо, за да не унищожиш напълно сладката си нежна кожа.“ Кари се бе снимала да изрича тези думи.
Беше обсебена от здравето си, от младостта си и най-вече от властта си и умееше да се движи свободно, без да оставя следи. Освен ако не ставаше въпрос за следа, която трябваше да открием. Като записващото устройство в сребърната кутия. Като остатъците от измитата кръв, които реагираха на реагента, а тя знаеше, че ще проверя. Знаеше как мисля и работя. Бях подозрителна какво означава всичко това и колко опасно може да стане в тази къща.
„Тя иска да си тук.
Няма никакво съмнение в това.
Трябва да се махнеш веднага.“
Отметнах още завивките и се взрях по-внимателно в чаршафите — висококачествен бял памук с бледосив юрган. Отметнах ги изцяло и намерих черно копринено горнище от пижама. Шанел е била гола, защото е свалила пижамата си. Или някой друг го бе направил. А къде бе долнището? Не беше в чекмеджетата, нито на нея. Помолих Марино да ми напомни какво е казала икономката Елза Мълиган. Според нея Шанел излязла предния ден около три следобед. Спомнях си, че Марино ми го бе казал, и той потвърди. Каза, че го научил от Хайд, когато дойдохме в къщата в осем и трийсет тази сутрин.
— Както вече ти казах, икономката и Хайд са разговаряли няколко минути — каза Марино. — Това е било.
— И тя си е тръгнала преди да дойдем. — Тази подробност ставаше все по-важна. — Ами ако й се обадиш? Знаем ли дали наистина можем да се свържем с нея?
— Още не съм опитвал. Бяхме заети. Доколкото разбрах, казала, че предната вечер Шанел си била вкъщи и работила — повтори той същата история. — Нямало знаци, че очаква някого. Миналата пролет била скъсала с някакво гадже. С Шанел се били запознали в Ню Джърси преди две години.
— Много неопределено.
— Да, да му се не види. Правилно си разбрала. На този етап нямам доверие на нищо.
— Някой говорил ли е с предполагаемото бивше гадже? Знаем ли със сигурност, че има бивше гадже?
— Кари Гретхен беше в Ню Джърси преди два месеца, точно преди да замине за Флорида.
— Това щеше да е следващият ми въпрос. Хайд питал ли е икономката как се е запознала с Шанел? Или тя е дала тази информация доброволно?
Знаехме, че Кари е била в Ню Джърси преди два месеца. Знаехме, че преди това е убила жена там: беше я простреляла, докато слизала от колата си на ферибота Еджуотър. Нямаше как да не се зачудя дали случайното споменаване на Ню Джърси не е нова уловка от страна на икономката. Темата бе емоционална за мен. Бях в Мористаун, когато разбрах, че Кари Гретхен е жива и избива хора по свои си извратени причини. Когато Луси ми каза, че седим в същия бар, в който е била Кари.
— Не знам, защото не съм свидетел на разговора им. — Марино продължаваше да обяснява, че не е разпитвал жената, която твърдеше, че е Елза Мълиган. — Бях с теб в проклетия ти ван.
— И какво може да се случи, ако се опиташ да се обадиш на Елза Мълиган сега? — Имах чувството, че знам отговора.
Нищо нямаше да се случи. Нямаше да се свърже с нея.
— Няма да го направя, докато не приключим тук — каза той. — Но знам накъде биеш. Има нещо съмнително около нея.
— Точно така. Има. — Очите ми бавно обходиха стаята, търсеха някакъв намек за скрито подслушвателно устройство.
Нямаше да намеря такова, освен ако Кари не искаше, и усетих каква промяна се е случила с мен. Рядка е и винаги става по един и същ начин. Не усещам трансформацията, докато тя не се случи окончателно и безвъзвратно. Като взрив. Последван веднага от зловеща тишина. Едва доловимо усещане. Пълно спокойствие. След това предупредително яркочервено проблясване, натискане на клаксони, виене на сирени — и катастрофата е на миг разстояние.
Чувах радиостанцията на Марино. Той я държеше в ръка и въртеше копчетата.
— Нещо край реката — каза раздразнено и сприхаво. — Изглежда, че е същият червен джип със същите проклети пияни хлапета. Само че сега едното май има оръжие.
— Какъв червен джип? — чух се да питам, преди дори да помисля.