— Последен модел, вероятно скъп. Това е всичко, което знам от информацията по радиостанцията.
— Същите хлапета и същият червен джип, за който се обадиха няколко пъти и няма повече подробности? Каква марка джип?
— Няма друга информация — каза Марино. — Обикновено съобщават регистрационния номер, марката и модела.
Мислех си за липсващия червен рейндж ровър и го казах. Казах, че не е невероятно някакви хлапета да са го откраднали от алеята в проливния дъжд, след като полицията си е тръгнала от къщата. Бързо признах, че звучи като обаждане до 911 за последен модел скъп червен джип и че хулиганчетата може и да нямат нищо общо.
— Ами ако не са такива обаждания? Ако са фалшиви? — попитах. — Каква е играта?
Знаехме кой би могъл да играе такава игра и защо, а и реката бе близо. Само на минути от къщата на Гилбърт.
— Предполагам, че трябва да мислим за всеки най-лош сценарий — каза Марино и се обади по радиостанцията. — Нещо повече за червения джип и за лицата в него? — попита диспечерката и този път не флиртуваше. — Имаме ли регистрационен номер, марка, модел?
— Не. Нищо повече. — Диспечерката, предполагам Хелън, също говореше мрачно, сякаш някъде бяха съобщили, че всичко в света се е объркало.
— Имаме ли телефонния номер, от който е дошло оплакването? — Мускулите на челюстта на Марино се свиваха и разпускаха.
Тя му прочете номера. Не можех да определя откъде е, но не беше местен. Марино се обади и телефонът звънеше, и звънеше, и звънеше.
— Няма гласова поща — каза той. — Вероятно някакъв фалшив телефон за еднократна употреба. Вероятно някакви деца се забавляват, като се гъбаркат с полицията.
— Поне така се надяваме.
— Е, по-добре е, отколкото алтернативата, че някой кара рейндж ровъра на убитата дама и се забавлява.
— Или че убиецът на Шанел се обажда на 911. Или че го прави нейната така наречена икономка.
— Мислиш, че са едно и също лице? — Очите му срещнаха моите и стана ясно, че и двамата обмисляме тази възможност.
Беше шокиращо на пръв поглед. Това би означавало, че Кари е убила Шанел Гилбърт и в някакъв момент, когато й е отървало, се е обадила на 911. След това бе отворила вратата, когато полицай Хайд се бе появил. Останала бе колкото да отговори на няколко въпроса, но си бе тръгнала преди с Марино да дойдем. Един поглед в очите на Елза Мълиган и щях да разбера, че това е Кари. Марино можеше и да пропусне, но аз я бях видяла само преди два месеца, когато ме простреля.
— Мисля, че трябва да приключваме. Да пробваме леглото с АИС. Може да не е била сама в него, преди да умре — предложих.
Той отвори куфарчето от твърда черна пластмаса и извади набор, в който имаше Алтернативен източник на светлина — комплект малки черни фенерчета с различна честота на лъча.
— С какво искаш да започнем?
— УВ.
Телесните течности светват с флуоресцентна светлина в дългите вълни на невидимия спектър и Марино избра съответното фенерче за мен. Подаде ми очила с кехлибарен цвят и аз си ги сложих. Стъклата им светнаха във виолетово и аз започнах да разхождам невидимия лъч по леглото, като тръгнах от горния край. Възглавницата вляво, под която имаше торбичка, стана черна като бездна.
— Охо! — каза Марино. — Никога не съм виждал подобно нещо. Защо изглежда черна? Другата възглавница и чаршафите не са такива. Какво може да изглежда черно под УВ светлина?
— Обичайно кръв е първото нещо, което ми хрумва в такива случаи — отвърнах. — Но очевидно калъфката не е покрита с кръв.
— Да де! Когато изключим лъча, изглежда напълно чиста. Само малко поомачкана, все едно някой е спал на нея.
— Да започнем да снимаме и след това всичкото това спално бельо ще трябва да отиде в лабораторията. — Докато го казвах, чух същото тупване като от тежка затръшната врата в някой отдалечен край на къщата, вероятно в мазето.
— Боже, това започва да ми лази по нервите — възкликна Марино.
После пак го чухме. Същия звук. Всъщност напълно идентичен.
— Започвам да се чудя дали вятърът някъде не тряска някой капак. — Очите на Марино се стрелнаха из спалнята. Темето му бе потно.
— Не звучи като капак.
— Сега няма да проверявам. Няма да те оставя сама.
— Радвам се да го чуя. — Насочих УВ лъча към други участъци на леглото, докато той взимаше камерата. Намери дебели пластмасови филтри, оцветени в кехлибарено, жълто и червено, които трябваше да бъдат поставени пред обектива, ако искахме да заснемем флуоресцентната светлина.