— Добрата новина е — каза той, — че Аякс и неговите хора не биха си тръгнали, ако имаше и най-малка вероятност тук да има друг човек. Ако бяха видели и най-малкия признак, щяха да разпердушинят тази къща.
Опитах с по-голяма дължина на вълната.
— Ами Хайд? Някакви новини за него?
— Не.
— А за колата му?
— Засега нищо.
— И жена му няма представа къде е? Никой негов близък ли не се е чул с него?
— Не — каза Марино.
Пред мен светнаха малки млечнобели петънца.
— Изсъхнала пот, слюнка, сперма, вагинална течност може би… — започнах да изброявам, когато ме стресна звук от телефона ми. До диез, тонът, който бях чула три пъти този ден.
— Чакай малко. — Марино свали жълтия филтър от камерата. — Как е възможно?
— Не е. — Свалих си ръкавицата и извадих телефона си.
Трябваше да мислим, че е Луси от спешния си номер, но не можеше да е така. Телефонът й не беше у нея. Беше у ФБР. Дори вече да се бе сдобила с нов телефон, той нямаше да е със същия номер.
— Телефонът е хакнат, както и преди това — казах на Марино. — Това се случи вече три пъти днес, първият път беше когато бях в тази къща сутринта. Точно така изглеждаше. — Показах му какво се е изписало на дисплея.
В съобщението нямаше текст, само линк от интернет. Отстъпих, за да остана сама. Обърнах се с гръб към него, кликнах върху линка и се изненадах, че този път липсват кадри със заглавие „Покварено сърце“. След това осъзнах защо. Видеото не беше монтирано. Нямаше сценарий, не бе редактирано. Не беше запис. Беше излъчване на живо и в него Кари я нямаше.
Показваше Джанет. Гледах я на малкия дисплей. Тя правеше нещо, после затъкна телефона си в колана на избелелите хирургически дрехи, с които бе облечена по-рано, и отиде при Луси. Бяха в мазето, на което му викахме бомбоубежището, но не влагахме зловещ смисъл в това, а по-скоро умилителна носталгия към минало, за което не биваше да мисля в момента. Гледах. В реално време. Сякаш бях там.
„Овладей се.“
Когато се запознах с Бентън, той работеше в звеното за поведенчески науки, в елитния екип от психолози профайлъри, който се намираше в бившето бомбоубежище на Хувър. Ходех там, за да се срещам с него заради разследвания, и не се свенях да си измислям извинения. Когато исках да се видя със специален агент Бентън Уесли, нямаше крайност, до която да не стигна, а много често и Луси беше с мен. Тя знаеше какво става. От години знаеше, че с Бентън сме повече от колеги. Разбираше какво означава това.
Той беше женен и имаше деца. В професионално отношение беше конфликт на интереси главният съдебен лекар да спи с шефа на ФБР профайлърите. Всичко, което правехме, беше нередно. Би се сметнало за срамно и неетично, но нищо не можеше да ни спре и неочакваното напомняне за това удари в целта. Без да искам, реагирах така, както не очаквах, и осъзнах колко съм наранена. След всичко, през което бях преминала, а и денят не бе свършил, къде беше той? Бентън беше със своите хора. ФБР бяха неговите хора. Не семейството му. Не аз. Преди два месеца за малко да ме убият и той пак беше с тях. Как можеше да им е толкова лоялен след всичко случило се? Как можеше да няма нищо против това, което правеха с Луси?
„Съсредоточи се!“
В онези минали дни, когато официално отивах по работа в Куонтико и слизах в мрачната пещера, тя бе най-славното място на света. Когато изгарях от желание за него. Когато не можех да мисля за нищо друго, освен за него, точно каквото бе и отношението на Луси към Джанет, каквото и двете изпитваха една към друга. Те се обичаха. Винаги се бяха обичали, дори когато бяха разделени през всичките онези години. Не ги вълнуваше дали нарушават правилата, точно както нас с Бентън, а ние ги нарушавахме през цялото време. Така става, когато хората изневеряват, и докато гледах живото излъчване на телефона си, знаех, че има причина то да ми бъде показано.
Събирах сили за това, което може би предстоеше, и си спомних, че охранителните камери, които бе инсталирала Луси, имат резервни батерии и вградени твърди дискове. Можеха да продължат да работят и да записват без сървъра, без външно захранване. ФБР не бяха спрели мрежата на Луси, макар да си въобразяваха, че са го направили. Не можеха да я контролират, въпреки че си мислеха, че го правят. Те не можеха да я надхитрят, но някой друг го бе направил. Охранителната й система и комуникационната й мрежа бяха отвлечени. Бяха използвани, за да се предава на живо това, което тя правеше в личното пространство на своя дом. Луси не знаеше, че това се случва. Нямаше как да се досети. Никога не би позволила такова нещо, не спирах да си повтарям. Шпионираха я по същия начин както през 1997 година и сега тя имаше представа за това точно толкова, колкото и тогава. И въпреки това ми се струваше невъзможно моята проницателна, упорита, брилянтна племенница да бъде измамена така от някого.