Изобщо не бях изненадана, че ФБР бяха решили да пратят оръжията на Джанет в лабораторията. Но това, че тя го каза пред Луси, ми приличаше на стратегическа крачка встрани, на логичен аргумент, на реч на адвокат, много по-преднамерена, отколкото изглеждаше. Джанет подбираше думите си прецизно и внимателно, но може би така правеше под стрес. Направи ми впечатление обаче, че говори като за протокол, сякаш някой слуша — и наистина някой слушаше. Аз. Но кой друг?
Освен това бе използвала думата „деяние“. Но не изясни какво има предвид. Дали това, което Луси бе направила, бе криминално деяние, или това, което бяха извършили ФБР? А Луси й отговори, че човешките права се зачитали само при нарушение.
— Правосъдието няма да ни свърши работа, ако сме мъртви — каза тя. — А те ще се погрижат истината никога да не излезе наяве. Ако ни убият, това ще стане с благословията на собственото ни федерално правителство. Разбира се, че е криминално деяние. Те на практика са ни поръчали.
— Технически погледнато, по закон не са — отвърна Джанет. — Гарантирам ти, че не са наели Кари, не са се споразумели с нея да рани Кей през юни или да убие нас. Това, което са направили, е много по-хитро и гадно. То е открита покана за извършване на тежко престъпление и да, това е престъпна небрежност. Това е пълно незачитане на човешкия живот, чиста дефиниция на престъпление на поквареното сърце. — Направо не вярвах какво чувам. — Би трябвало да е криминално деяние. Но това са ФБР, Луси. И няма отчетност, освен ако не се яви политическа пречка, като например опозоряване на президента.
Опозоряването на президента на Съединените щати би трябвало да е публичен акт. Защото ако не е публичен, не може да бъде опозоряващ. Представих си за каква политическа пречка би могла да мисли Джанет и веднага ми хрумна една. Контролът върху оръжията е силно поляризиращ проблем в САЩ и мнозинството американци буквално биха се хванали за пистолетите пред перспективата да загубят правото, което им дава Втората поправка на конституцията.
Ако се разчуеше, че правителството е разоръжило хора, които след това са се оказали мъртви? Скандалът щеше да е страхотен. Такава ужасна история би вляла нова енергия в битката за контрол над оръжията. Би наелектризирала консервативните гласоподаватели. Би се превърнала в гневен аргумент в приближаващите президентски избори.
— Всичко е адски сбъркано. Няма значение истината за Пакистан, за липсващите оръжия, но нищо не оправдава това — не спираше да говори Луси. — Има и по-добри начини да се направи. Това, което правят, е лично, отмъстително и унищожително. В къщата има дете и куче. Те пък какво са виновни?… Е, това е зло и дори не е необходимо.
— Зависи кого попиташ — каза Джанет. — Сигурна съм, че за някой е необходимо.
— За Ерин.
— Директно, да, необходимо е на Ерин Лория. Но нещата отиват по-високо от нея. По-високо от Бентън. Когато говорим за скрита операция от такъв мащаб, нещата отиват на нивото на кабинета. Директорите на агенции се забъркват в грозни лъжи и конспирации. „Уотъргейт“, провалът в Бенгази, да не говорим за сделки с терористи, освобождаване на затворници от Гуантанамо заради един дезертьор. Съединените щати нямат нужда от още унижения, скандали, провалени мисии, нарушения на конституционните права и жертви, дори косвените жертви да сме ти, аз или Деси. Дори да сме всички ние. За Министерството на правосъдието, Министерството на отбраната, Белия дом това е нищожна цена, стига обществото да не знае. Стига истината никога да не излезе наяве.
Това, за което си говореха, беше направо немислимо и въпреки това не се съмнявах, че може да се случи. Луси, изглежда, смяташе, че Кари Гретхен е получила задача. Или вероятно бе по-точно да се каже — предложение да убие Луси, може би и всички останали около нея. И за да стане по-лесно, ги бяха оставили на петдесет изолирани акра без оръжия. Бяха в отдалечен имот, прочистен и широко отворен от ФБР за атака, която щеше да се изтълкува като случайна, като деяние на жесток психопат.
А не като светкавичен удар на Кари Гретхен. Имах силни подозрения, че ФБР нямат никакво намерение да признаят, че тя е жива и здрава. Те създаваха точно обратното впечатление. Официално тя не се смяташе за бегълка. Нямаше я в списъка на десетте най-търсени престъпници. Дори Интерпол не я издирваше. Кари бе с черна бюлетина на техния сайт през последните тринайсет години. За международната правораздавателна общност в момента тя бе точно толкова мъртва, колкото когато се случи катастрофата с хеликоптера.